Следродилно психично здраве. Деница Велкова – I

В тази поредица семейният терапевт Деница Велкова обръща внимание на важна, но обгърната в неразбиране темата – следродилата депресия и нейните производни. Публикуваме текстовете от Фейсбук профила на терапевт Велкова с нейно позволение. Говорете за това, което изпитвате, защото само така можете да нaмeрите утеха, подкрепа и решение на предизвикателствата, с които се сблъсквате. Ако не получавате разбиране от близките, не успявате заедно да преодолеете тези негативни преживявания или не намирате сили да споделите с тях, обърнете се към квалифициран специалист.

Скъпи приятели, подготвих този материал, провокирана от разговорите с близки до мен приятели, на които им предстои да станат родители. С този поглед по темата за майчинството съвсем не целя да отричам или омаловажавам щастието и радостта, които лично изпитах два пъти . 

Правя опит да призная и нормализирам не до там приятните аспекти, които са част от майчинството.

Колко невидими са проблемите на психичното здраве при раждането и родителството?
Майчинството трябва да бъде избор, направен от тези, които са автономни, за да решат кой може да е най-добрият път към родителството. Но всеобхватната патриархална система превърна майчинството в обременяващо задължение и дълг.

Да бъдеш майка винаги е било символ на „успех, стабилност и блаженство“ и в крайна сметка подобни нагласи и вярвания оказват ненужен натиск върху жени, които са обременени от финансови обстоятелства, домашно насилие и история на нездравословни връзки.

Ролята на родител в исторически план е претърпяла своето развитие. Докато сме ангажирани да възприемем промяната в любовта, брака, семейството и родителството на новата ера, трябва да разгледаме по-сериозно психичното здраве на майчинството и как неглижирането на този проблем може да ни струва твърде скъпо в дългосрочен план. 

Обществото е формирало една романтична представа за майчинството и отказва да надникне към един друг негов аспект- чувствата на загуба, умора, отговорност и вина, които майките често изпитват в сенките на телата си, превръщайки се в светилища на плодородието.
Ако се замислите, самото отглеждане и възпитание на детето е много по-празнувано от запазването на женската индивидуалност. „Радикално“ е да мислим за грижа за себе си по време на майчинството, защото ни е вкоренено да вярваме, че сме възпитатели, които имат майчински инстинкти.

Като се каже „майка“ се има предвид идеална жена. Обществото, в това число и различните видове медии, имат нереалистични очаквания за това как трябва изглеждат майките и майчинството – сияещи, влюбени в своите бебета, да изпитват само щастие от това да бъдат майки, да са напълно фокусирани върху своите бебета, да живеят в „блясъка на майчинството“.

Надничайки зад тази романтична представа за майчинството…
Темите за аборта, осиновяването или стерилитет, са се избягвали поколения наред, за да смекчат представите около идеята за майчинството, кое е приемливо или не.
Депресията не се възприема като приемлив отговор на майчинството. Чувствата и страданията на жената са сведени до минимум, а и често се игнорират напълно. Сякаш на жената се гледа като на майка, а не като на отделна личност.

Иска ми се да можем да нормализираме тези преживявания. Иска ми се да можем да разкажем премълчаните истории за родилната тъга, следродилната депресия. Тези истории са анонимни… Иска ми се да можем да „отпразнуваме“ тези моменти, защото тези жени са се борили и са продължили въпреки това.

Въпреки че семействата и приятелите също могат да са наясно или да имат съмнения относно наблюдаваните промени, има много стигма около обсъждането на това, какво означава, както и около търсенето на помощ. Търсенето на официална помощ също е свързана със собствена стигма и не всяка жена избра да го направи, въпреки че знае, че нещо не е наред. Посещението при специалист обаче ще е полза.

Следва продължение.

Подготвил за вас: Семеен консултант Деница Велкова
Изображение: Боян Велков

Следродилно психично здраве. Деница Велкова – II

Докладът, публикуван от ОИСР, показва, че психичните разстройства засягат над 20% от хората в страните от ОИСР и ЕС. Най-разпространени са тревожните разстройства, следвани от депресията и зависимостите към алкохол и други психоактивни вещества. Особено засегнати са младите хора, жените и хората с по-нисък социално-икономически статус.
Защо инвестицията в психичното здраве се отплаща?
Борис Бъндев е социален предприемач, който превръща достъпността в работещ бизнес модел. Като дете на глухи родители (CODA) за него жестовият език е майчин. Борис пренася автентичния си опит от света на тишината в своите проекти – Sheep Academy и маркетинг агенцията The Variant. Широката публика го познава от сцената на „България търси талант“, където показа красотата на жестовия език като изкуство, а професионалните му успехи му отреждат място в престижната класация на Forbes „30 под 30“. Борис не просто говори за социална промяна – той активно руши комуникационните бариери и учи бизнеса как да бъде по-приобщаващ.
IMG_5117
Гери Турийска е културен предприемач и автор на музика и текстове за българската поп и рок сцена. Създател на литературната платформа Пощенска кутия за приказки, която вече 16 години популяризира автори и артисти от страната. Водещ в Дарик радио на предаването “Сряда следобед с Гери Турийска”, което се занимава с култура и образование. Майка на Аника.
img_20200116_153715.l.m(1)
Радина изучава магистратура "Клинична психология и психотерапия" в Университета в Манхайм, Германия, където завършва и бакалавърската си степен през 2025 г. Трупа опит в областта на психичното здраве като студентски сътрудник в катедрите по клинична, педагогическа и образователна психология и чрез стаж в клиника за психосоматика и зависимости. Паралелно развива професионални умения в различни направления, активно се ангажира с доброволчески инициативи, подпомага българската общност в чужбина и участва в международни проекти. Изкуството за нея е форма на себеизразяване и има терапевтична функция.
Radina Profi Photo
Преди няколко години присъствах на събитие в училището, в което работех, на което популярна дама говореше за вредата от наркотиците. Не беше лошо събитие – предназначено да отвори темата сред децата по различен начин: не чрез назидание и сплашване, а по-скоро като диалог и споделяне. Беше застъпена и темата за алтернативите – когато се почувствате зле, обърнете се към нещата, които обичате да правите. Логично, нали?
търси доброволец “Мениджър Комуникации” (1)