Следродилно психично здраве. Деница Велкова – III

Трета част от поредицата на семейния терапевт Деница Велкова посветена на следродилното психично здраве. Публикуваме текстовете от Фейсбук профила на терапевт Велкова с нейно позволение. Говорете за това, което изпитвате, защото само така можете да нaмeрите утеха, подкрепа и решение на предизвикателствата, с които се сблъсквате. Ако не получавате разбиране от близките си, не успявате заедно да преодолеете тези негативни преживявания или не намирате сили да споделите с тях, обърнете се към квалифициран специалист.

“Днес ви представям информация за едно състояние, което е сравнително рядко, но може да се отключи след раждането – следродилната психоза. Това е животозастрашаващо разстройство, но лечимо. Следродилната психоза не е по вина на родилката. Не се причинява от нещо, което жената или партньорът са мислили или направили. Не се отключва от проблеми във връзката, стрес или съмнения относно бременността. Тя може да настъпи бързо, обикновено след 3-тия ден до 6 седмици след раждането. Често се препоръчва на жените с по-голям риск от това заболяване да отидат на психиатър преди раждането.

Признаци на следродилна психоза:

  •  Неспособност да се грижите за бебето си;
  •  Неспособност да изпълнявате ежедневните задачи;
  •  Объркване и дезориентация;
  • Силна физическа тревожност или възбуда;
  •  Променливо настроение, било манийно, раздразнително или депресирано;
  •  Заблуди и погрешни убеждения (например, колко лошо е бебето);
  •  Халюцинации (слухови, зрителни – например, чувате гласове, които ви казват да нараните бебето);
  •  Параноя;
  •  Мисли и/или опити за увреждане, нараняване на себе си или на бебето;
  •  Паника и/или тревожност;
  •  Загуба на апетит;
  •  Мисли за самоубийство.

Рискови фактори:

  •  Фамилна анамнеза;
  • Генетични фактори;
  • Нивата на хормоните и нарушените модели на сън също могат да повлияят;
  •  Ако жената страда от биполярно разстройство тип II, рискът е много по-нисък, отколкото при биполярно разстройство тип I; при шизофрения или друго психотично заболяване, рискът също е по-висок.

Лечение и терапия

Диагностиката се извършва задължително от лекар специалист – психиатър. Следродилната психоза изисква незабавно лечение. По преценка на специалиста, ако рискът за майката и бебето е висок, може да се наложи хоспитализация. След като се гарантира вашата безопасност, комбинация от лекарства – като антидепресанти, антипсихотични лекарства и стабилизатори на настроението – може да се използва за контрол на вашите признаци и симптоми. Понякога се препоръчва и електроконвулсивна терапия (ЕКТ). По време на EКT, малко количество електрически ток се прилага към мозъка ви, за да произведе мозъчни вълни, подобни на тези, които се появяват по време на припадък. Химичните промени, предизвикани от електрическите токове, могат да намалят симптомите на депресия, особено когато други лечения са неуспешни или когато имате нужда от незабавни резултати.

Лечението на следродилна психоза може да оспори способността на майката да кърми. Приемът на някои лекарства, използвани за лечение на следродилна психоза, не се препоръчват за жени, които кърмят.

Успоредно с медикаментозното лечение се препоръчва и работа с психотерапевт – индивидуално или в група. Продължителността на лечението зависи от конкретния човек, но при всички случаи състоянието на пациентката трябва да се следи още дълго след изчезването на симптомите.

В книката „Наръчник за оцеляване на младата майка“, д-р Дженифър Уайдър разказва за това състояние. Тя описва проблема задълбочено и дава насоки за справянето с него.

Подготвил за вас: Семеен консултант Деница Велкова
Изображение: Боян Велков

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.
търси доброволец “Мениджър Комуникации”
Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.
Add a subheading (6)
Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.
Add a subheading (5)
Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.
Add a subheading (4)
Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.
Add a subheading (3)
Един от най-съществените фактори, чрез които безработицата влияе върху психичното здраве, е стресът. Загубата на работа представлява внезапна и често непредвидена промяна, която нарушава усещането за сигурност, контрол и предвидимост – трите основни стълба на психологическата стабилност.
Add a subheading (2)