Тъй като повече държави влизат в извънредно положение, хората са принудени да се самоизолират. Самоналожената изолация обаче противоречи на нашия социален инстинкт да търсим утеха, заобикаляйки се с близки и познати. За хората, живеещи с психично неразположение, изолацията може да изостри съществуващите психично-здравни проблеми. Самоизолацията може да предизвика чувство за самота, което е свързано със засилени депресивни симптоми, суицидност, повишен риск от Алцхаймер и други преживявания, засягащи психичното здраве. Липсата на услуги и поддържащи взаимоотношения прави по-голямо предизвикателството за хората с дългосрочни психични проблеми да поддържат напредъка си във възстановяване. Изолацията може също да се превърне в предизвикателство, когато нямате дом.
„Останете у дома“ – но какво става, ако нямате дом?
Приблизително 700 000 души спят на улицата през всяка една нощ в Европа. Много хора, живеещи на улицата, страдат от влошено психично здраве. Това, че няма къде да отидат, също увеличава риска от зараза с коронавирус. Разпространяването на вируса сред това високорисково население също е трудно за овладяване. Гарите, метрото или автобусите – често срещани убежища за бездомни хора – са силно уязвими от разпространението и предаването на коронавирус. От друга страна, затварянето на тези хора на едно място по време на пандемия също носи своите проблеми. Например, общи предпазни мерки – самоизолация, повишена хигиена или строго физическо дистанциране – не са вариант в пренаселените убежища за бездомни.
Хората с проблеми с психичното здраве са изложени на особен риск от заразяване с вируса поради слабостите в системата за психично здраве. Публичните власти трябва да предприемат спешни мерки, за да защитят тяхното благосъстояние и да осигурят достъп до жизненоважни услуги в този период на криза.
Освен това стигмата и дискриминацията създават допълнителни бариери за бездомните хора с психични проблеми, за да се защитят от COVID-19. С ограничения достъп до здравни грижи експертите са дълбоко загрижени за смъртността сред тази уязвима група. Става ясно, че защитата на хората, които са бездомни, е важен елемент от по-широк, всеобхватен отговор на общественото здраве, особено в извънредни ситуации. По същия начин хората, живеещи в институции или затвори, са изложени на повишен риск от заразяване с коронавирус.
Затворени лица с психични проблеми в риск
Обединеното кралство докладва за първи смъртен случай в затвор, свързана с COVID-19, на 26 март. Опасенията се повишават по отношение на безопасността на лишените от свобода – често засегнати от лошо психично здраве поради лошите условия на живот в затворите.
Върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Башелет заяви, че страните имат отговорността да защитават хората, които излежават присъда: „COVID-19 започна да нанася удари по арестите, затворите и центровете за задържане на имигранти, както и защитените домовете и психиатричните болници […] държавните управници трябва да проучат начини за освобождаване на тези, които са особено уязвими от COVID-19 […].“
За да се подобри ситуацията и да се защитят правата на хората, лишени от свобода, от съществено значение са достъпът до информация и адекватното предоставяне на здравни грижи, включително за психично здраве. Също толкова притеснителна е съдбата на хора, живеещи с психично неразположение, затворени в институции на фона на коронавирусната епидемия.
Отговорност за защита на лицата, живеещи в институции
Ситуацията за хората с психични проблеми, живеещи в институции и психиатрични заведения, е особено тревожна, предупреди специалният докладчик на ООН за правата на хората с увреждания, Каталина Девандас. Те могат да бъдат изложени на повишен риск от зараза с COVID-19 в резултат на пренаселеност и антисанитарни условия. Липсата на надзор от семейството им поради изолация ги излага на риск малтретиране. “Ограничаването на техния контакт с близки хора оставя хората с увреждания напълно незащитени от всякаква форма на злоупотреба или пренебрегване в институциите. Държавите имат засилена отговорност към това население поради структурната дискриминация, която изпитват.”
Обществените власти имат отговорността да осигурят психично-здравна грижа за всички граждани.
Лицата, засегнати от тежко психично заболяване, имат малка власт да се предпазят от заразяване с COVID-19, ако трябва да останат в институции. В Гърция психиатричните звена заключват хората в стаите им, като ги лишават от мобилни телефони и достъп до интернет. Болница в Южна Корея отчете седем смъртни случая в психиатрични отделения, докато повече от 300 случая на инфекции са потвърдени от Центъра за психично здраве на Ухан. Първи случаи са регистрирани и в американски институции.
Ограниченият достъп до здравни услуги е нарушение на правата на човека
Вследствие на глобалната пандемия многобройни служби за психично здраве затварят врати поради липсата на фокус върху социалните грижи от страна на публичните власти. Липсата на достъп до тези жизненоважни услуги отнема на хората с проблеми с психичното здраве основните им човешки права. Без незабавна намеса последиците от настоящото бездействие от страна на правителствата ще доведат до дългосрочно отрицателно въздействие върху икономиките и общностите, като същевременно ще оставят хиляди хора, изпитващи психично-здравен дистрес, без грижите, от които толкова спешно се нуждаят.
Във времена на голяма несигурност хората търсят своите правителства за подкрепа и лидерство. Коронавирусната криза е болезнено напомняне, че реформата в сектора на психичното здравеопазване е отдавна просрочена. Глобалната пандемия насочи прожектора върху уязвимостите, причинени от структурната дискриминация, практиките на изключване и дискриминационно законодателство, които трябва спешно да бъдат разгледани – по време на настоящата извънредна ситуация и след това. Ние сме само толкова силни, колкото силни са най-уязвимите в нашето общество.
Автор:Дженифър Оройлидис, журналист и асистент по комуникации към Психично здраве Европа, на която Кожа е член.
Източник: ЕuroNews
