Кратък преглед на политиките за психично здраве в ЕС

Психичното здраве беше поставено като приоритет в глобалния дневен ред с подписването на  “Доклад за световното здраве, 2001 г. – Психично здраве: ново разбиране, нова надежда”, приет от Световната здравна асамблея на Световната здравна организация (СЗО) през 2002 г.

В Европа държавите-членки на европейския регион приеха Европейската декларация за психичното здраве и План за действие на министерската конференция, проведена в Хелзинки през 2005 г., подписана съвместно от Европейската комисия и Съвета на Европа и одобрена от регионалния комитет. Това постави в действие плана за справяне със стигмата и дискриминацията и за развитие на услуги, изнесени в общността (защитени жилища и центрове).

През 2008 г. регионалното бюро на СЗО за Европа, със съфинансиране от Европейската комисия, публикува доклад, описващ разнообразното състояние на системите за психично здраве в Европа. Европейската комисия стартира своя Европейски пакт за психично здраве и благоденствие през 2008 г., като в него се фокусира върху 5 приоритетни области:

  • психичното здраве на младежта и в образованието;
  • превенцията на депресията и самоубийствата;
  • психичното здраве на възрастните хора;
  • насърчаването на социалното приобщаване и борбата със стигмата;
  • насърчаване на психичното здраве на работното място.

През същата 2008г.  влезе в сила и Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания, която днес е ратифицирана от повечето държави-членки в Европейския регион и от Европейския съюз, включително България. Конвенцията дава право на хората с увреждания, включително умствени, на пълноценно и ефективно участие в обществения живот, защитено от стигма и дискриминация.

През 2010 г. регионалното бюро на СЗО за Европа и Европейската комисия завършиха съфинансиран проект, който засили овластяването на хората с психични проблеми и техните близки, включително организации на потребители и семейства. Към този проект беше издадена декларация на СЗО за овластяване на потребителите, която съдържа в себе си подробно описани показатели за напредък към овластяване на потребителите на психично-здравни услуги.

Заключенията бяха приети от Съвета на Европейския съюз през юни 2011 г., по време на унгарското председателство, приканвайки държавите-членки да направят психичното здраве и благополучие приоритет. Европейската комисия беше насърчена да продължи да се занимава приоритетно с психичното здраве и благосъстоянието и да подпомага държавите-членки при провеждането на изследвания в областта на психичното здраве и неговите определящи фактори, като се вземе предвид работата, свършена от СЗО и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Съвместният План за действие за психично здраве и благоденствие 2013-2020 г., съфинансирано от програмата на ЕС за здравеопазване, влезе в сила през 2013 г. Този план признава съществената роля на психичното здраве в постигането на общо здраве за всички хора. В него са изложени са четири основни цели:

  • по-ефективно ръководство и управление на психичното здраве;
  • предоставяне на всеобхватни, интегрирани услуги за психично здраве и социални грижи в общността;
  • прилагане на стратегии за насърчаване и превенция;
  • засилени информационни системи, доказателства и изследвания.

В същото време някои и глобални дейности бяха насочени към насърчаване на добрата клинична практика. През 2008 г. СЗО стартира Програмата за действие относно недостига в психичното здраве (Mental Health Gap Action Programme). Тази програма обобщава най-добрите научни доказани практики за ефективна интервенция. Тя разглежда редица психични състояния и е заложена в основата на дейностите за увеличаване грижите за хора с психични и неврологични заболявани, както и на тези, борещите се със злоупотреба с вещества.

Резолюцията за Световната здравна и Външна политика, приета от Общото събрание на ООН на нейната 65-та сесия през 2011 г. , признава, че „проблемите с психичното здраве са от голямо значение за всички общества и имат значителен принос за тежестта на заболяванията и понижаване качеството на живот и са причина за огромни икономически и социални разходи ” и приветства доклада на СЗО за психичното здраве и развитие.

През 2012 г. Световната здравна асамблея прие резолюция,  която изисква цялостен и глобален план за действие в областта на психичното здраве, обхващащ услуги, политики, законодателство, планове, стратегии и програми за осигуряване на лечение, подпомагане на възстановяването и предотвратяване на психични разстройства, насърчаване на психичното здраве и даване възможност на хората с психични разстройства да живеят пълноценно и продуктивно в общността. Този всеобхватен План за действие в областта на психичното здраве 2013-2020 г.  беше приет през май 2013 г. о т 66-тата  Световната здравна асамблея.

Автор: Ирина Атанасова 
Снимка: MHE

Световната здравна организация (СЗО) и Съвета на Европейския съюз правят психичното здраве приоритетно в началото на хилядолетието, осъзнавайки, че психичните разстройства са едно от най-големите предизвикателства за общественото здраве, засягайки около 25% от населението всяка година. Със серия от политически решения, с които ще ви запознаем по-надолу, се поставя единна рамка в Европейския регион на СЗО за развитието на този сектор на здравната помощ. Днес, 18 години по-късно, в границите на Европейския съюз се наблюдават екстремни крайности в предлаганите услуги и тяхното качество. Например, Великобритания въвежда дигиталната здравно-психична помощ като част от услугите, предлагани от здравната система. В същото време, у нас 50% от все още съществуващите институции за психично здраве са в „критично състояние”, казва доклад на българското Министерство на здравеопазването от по-рано този месец, а доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание (КПИ) от 2018 г. описва условията в социалните заведения у нас като нечовешки и унизителни.

И така. Психичното здраве беше поставено като приоритет в глобалния дневен ред с подписването на  “Доклад за световното здраве, 2001 г. – Психично здраве: ново разбиране, нова надежда”, приет от Световната здравна асамблея на Световната здравна организация (СЗО) през 2002 г.

В Европа държавите-членки на европейския регион приеха Европейската декларация за психичното здраве и План за действие на министерската конференция, проведена в Хелзинки през 2005 г., подписана съвместно от Европейската комисия и Съвета на Европа и одобрена от регионалния комитет. Това постави в действие плана за справяне със стигмата и дискриминацията и за развитие на услуги, изнесени в общността (защитени жилища и центрове).

През 2008 г. регионалното бюро на СЗО за Европа, със съфинансиране от Европейската комисия, публикува доклад, описващ разнообразното състояние на системите за психично здраве в Европа. Европейската комисия стартира своя Европейски пакт за психично здраве и благоденствие през 2008 г., като в него се фокусира върху 5 приоритетни области:

  • психичното здраве сред младежта и в образованието;
  • превенцията на депресията и самоубийствата;
  • психичното здраве на възрастните хора;
  • насърчаването на социалното приобщаване и борбата със стигмата;
  • насърчаване на психичното здраве на работното място.

През същата 2008г.  влезе в сила и Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания, която днес е ратифицирана от повечето държави-членки в Европейския регион и от Европейския съюз, включително България. Конвенцията дава право на хората с увреждания, включително умствени, на пълноценно и ефективно участие в обществения живот, защитено от стигма и дискриминация.

През 2010 г. регионалното бюро на СЗО за Европа и Европейската комисия завършиха съфинансиран проект, който засили овластяването на хората с психични проблеми и техните близки, присъединявайки организации на потребители и семейства. Към този проект беше издадена изявление на СЗО за овластяване на потребителите, която съдържа в себе си подробно описани показатели за напредък към овластяване на потребителите на психично-здравни услуги.

Заключенията бяха приети от Съвета на Европейския съюз през юни 2011 г., по време на унгарското председателство, приканвайки държавите-членки да направят психичното здраве и благополучие приоритет. Европейската комисия беше насърчена да продължи да се занимава приоритетно с психичното здраве и благосъстоянието и да подпомага държавите-членки при провеждането на изследвания в областта на психичното здраве и неговите определящи фактори, като се вземе предвид работата, свършена от СЗО и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Съвместният План за Действие за Психично Здраве и Благоденствие 2013-2020 г., съфинансирано от програмата на ЕС за здравеопазване, влезе в сила през 2013 г. Този план признава съществената роля на психичното здраве в постигането на общо здраве за всички хора. В него са изложени са четири основни цели:

  • по-ефективно ръководство и управление на психичното здраве;
  • предоставяне на всеобхватни, интегрирани услуги за психично здраве и социални грижи в общността;
  • прилагане на стратегии за насърчаване и превенция;
  • засилени информационни системи, доказателства и изследвания.

В същото време някои и глобални дейности бяха насочени към насърчаване на добрата клинична практика. През 2008 г. СЗО стартира Програмата за недостиг в психично здраве (Mental Health Gap Programme). Тази програма обобщава най-добрите научни доказани практики за ефективна интервенция. Тя разглежда редица психични състояния и е заложена в основата на дейностите за увеличаване грижите за хора с психични и неврологични заболявани, както и на тези, борещите се със злоупотреба с вещества.

Резолюцията за Световната здравна и Външна политика, приета от Общото събрание на ООН на нейната 65-та сесия през 2011 г. , признава, че „проблемите с психичното здраве са от голямо значение за всички общества и имат значителен принос за тежестта на заболяванията и понижаване качеството на живот и са причина за огромни икономически и социални разходи ” и приветства доклада на СЗО за психичното здраве и развитие.

През 2012 г. Световната здравна асамблея прие резолюция,  която изисква цялостен и глобален план за действие в областта на психичното здраве, обхващащ услуги, политики, законодателство, планове, стратегии и програми за осигуряване на лечение, подпомагане на възстановяването и предотвратяване на психични разстройства, насърчаване на психичното здраве и даване възможност на хората с психични разстройства да живеят пълноценно и продуктивно в общността. Този всеобхватен План за действие в областта на психичното здраве 2013-2020 г.  беше приет през май 2013 г. о т 66-тата  Световната здравна асамблея.

 

 

 


Докладът, публикуван от ОИСР, показва, че психичните разстройства засягат над 20% от хората в страните от ОИСР и ЕС. Най-разпространени са тревожните разстройства, следвани от депресията и зависимостите към алкохол и други психоактивни вещества. Особено засегнати са младите хора, жените и хората с по-нисък социално-икономически статус.
Защо инвестицията в психичното здраве се отплаща?
Борис Бъндев е социален предприемач, който превръща достъпността в работещ бизнес модел. Като дете на глухи родители (CODA) за него жестовият език е майчин. Борис пренася автентичния си опит от света на тишината в своите проекти – Sheep Academy и маркетинг агенцията The Variant. Широката публика го познава от сцената на „България търси талант“, където показа красотата на жестовия език като изкуство, а професионалните му успехи му отреждат място в престижната класация на Forbes „30 под 30“. Борис не просто говори за социална промяна – той активно руши комуникационните бариери и учи бизнеса как да бъде по-приобщаващ.
IMG_5117
Гери Турийска е културен предприемач и автор на музика и текстове за българската поп и рок сцена. Създател на литературната платформа Пощенска кутия за приказки, която вече 16 години популяризира автори и артисти от страната. Водещ в Дарик радио на предаването “Сряда следобед с Гери Турийска”, което се занимава с култура и образование. Майка на Аника.
img_20200116_153715.l.m(1)
Радина изучава магистратура "Клинична психология и психотерапия" в Университета в Манхайм, Германия, където завършва и бакалавърската си степен през 2025 г. Трупа опит в областта на психичното здраве като студентски сътрудник в катедрите по клинична, педагогическа и образователна психология и чрез стаж в клиника за психосоматика и зависимости. Паралелно развива професионални умения в различни направления, активно се ангажира с доброволчески инициативи, подпомага българската общност в чужбина и участва в международни проекти. Изкуството за нея е форма на себеизразяване и има терапевтична функция.
Radina Profi Photo
Преди няколко години присъствах на събитие в училището, в което работех, на което популярна дама говореше за вредата от наркотиците. Не беше лошо събитие – предназначено да отвори темата сред децата по различен начин: не чрез назидание и сплашване, а по-скоро като диалог и споделяне. Беше застъпена и темата за алтернативите – когато се почувствате зле, обърнете се към нещата, които обичате да правите. Логично, нали?
търси доброволец “Мениджър Комуникации” (1)