Кратък преглед на политиките за психично здраве в ЕС

Психичното здраве беше поставено като приоритет в глобалния дневен ред с подписването на  “Доклад за световното здраве, 2001 г. – Психично здраве: ново разбиране, нова надежда”, приет от Световната здравна асамблея на Световната здравна организация (СЗО) през 2002 г.

В Европа държавите-членки на европейския регион приеха Европейската декларация за психичното здраве и План за действие на министерската конференция, проведена в Хелзинки през 2005 г., подписана съвместно от Европейската комисия и Съвета на Европа и одобрена от регионалния комитет. Това постави в действие плана за справяне със стигмата и дискриминацията и за развитие на услуги, изнесени в общността (защитени жилища и центрове).

През 2008 г. регионалното бюро на СЗО за Европа, със съфинансиране от Европейската комисия, публикува доклад, описващ разнообразното състояние на системите за психично здраве в Европа. Европейската комисия стартира своя Европейски пакт за психично здраве и благоденствие през 2008 г., като в него се фокусира върху 5 приоритетни области:

  • психичното здраве на младежта и в образованието;
  • превенцията на депресията и самоубийствата;
  • психичното здраве на възрастните хора;
  • насърчаването на социалното приобщаване и борбата със стигмата;
  • насърчаване на психичното здраве на работното място.

През същата 2008г.  влезе в сила и Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания, която днес е ратифицирана от повечето държави-членки в Европейския регион и от Европейския съюз, включително България. Конвенцията дава право на хората с увреждания, включително умствени, на пълноценно и ефективно участие в обществения живот, защитено от стигма и дискриминация.

През 2010 г. регионалното бюро на СЗО за Европа и Европейската комисия завършиха съфинансиран проект, който засили овластяването на хората с психични проблеми и техните близки, включително организации на потребители и семейства. Към този проект беше издадена декларация на СЗО за овластяване на потребителите, която съдържа в себе си подробно описани показатели за напредък към овластяване на потребителите на психично-здравни услуги.

Заключенията бяха приети от Съвета на Европейския съюз през юни 2011 г., по време на унгарското председателство, приканвайки държавите-членки да направят психичното здраве и благополучие приоритет. Европейската комисия беше насърчена да продължи да се занимава приоритетно с психичното здраве и благосъстоянието и да подпомага държавите-членки при провеждането на изследвания в областта на психичното здраве и неговите определящи фактори, като се вземе предвид работата, свършена от СЗО и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Съвместният План за действие за психично здраве и благоденствие 2013-2020 г., съфинансирано от програмата на ЕС за здравеопазване, влезе в сила през 2013 г. Този план признава съществената роля на психичното здраве в постигането на общо здраве за всички хора. В него са изложени са четири основни цели:

  • по-ефективно ръководство и управление на психичното здраве;
  • предоставяне на всеобхватни, интегрирани услуги за психично здраве и социални грижи в общността;
  • прилагане на стратегии за насърчаване и превенция;
  • засилени информационни системи, доказателства и изследвания.

В същото време някои и глобални дейности бяха насочени към насърчаване на добрата клинична практика. През 2008 г. СЗО стартира Програмата за действие относно недостига в психичното здраве (Mental Health Gap Action Programme). Тази програма обобщава най-добрите научни доказани практики за ефективна интервенция. Тя разглежда редица психични състояния и е заложена в основата на дейностите за увеличаване грижите за хора с психични и неврологични заболявани, както и на тези, борещите се със злоупотреба с вещества.

Резолюцията за Световната здравна и Външна политика, приета от Общото събрание на ООН на нейната 65-та сесия през 2011 г. , признава, че „проблемите с психичното здраве са от голямо значение за всички общества и имат значителен принос за тежестта на заболяванията и понижаване качеството на живот и са причина за огромни икономически и социални разходи ” и приветства доклада на СЗО за психичното здраве и развитие.

През 2012 г. Световната здравна асамблея прие резолюция,  която изисква цялостен и глобален план за действие в областта на психичното здраве, обхващащ услуги, политики, законодателство, планове, стратегии и програми за осигуряване на лечение, подпомагане на възстановяването и предотвратяване на психични разстройства, насърчаване на психичното здраве и даване възможност на хората с психични разстройства да живеят пълноценно и продуктивно в общността. Този всеобхватен План за действие в областта на психичното здраве 2013-2020 г.  беше приет през май 2013 г. о т 66-тата  Световната здравна асамблея.

Автор: Ирина Атанасова 
Снимка: MHE

Световната здравна организация (СЗО) и Съвета на Европейския съюз правят психичното здраве приоритетно в началото на хилядолетието, осъзнавайки, че психичните разстройства са едно от най-големите предизвикателства за общественото здраве, засягайки около 25% от населението всяка година. Със серия от политически решения, с които ще ви запознаем по-надолу, се поставя единна рамка в Европейския регион на СЗО за развитието на този сектор на здравната помощ. Днес, 18 години по-късно, в границите на Европейския съюз се наблюдават екстремни крайности в предлаганите услуги и тяхното качество. Например, Великобритания въвежда дигиталната здравно-психична помощ като част от услугите, предлагани от здравната система. В същото време, у нас 50% от все още съществуващите институции за психично здраве са в „критично състояние”, казва доклад на българското Министерство на здравеопазването от по-рано този месец, а доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание (КПИ) от 2018 г. описва условията в социалните заведения у нас като нечовешки и унизителни.

И така. Психичното здраве беше поставено като приоритет в глобалния дневен ред с подписването на  “Доклад за световното здраве, 2001 г. – Психично здраве: ново разбиране, нова надежда”, приет от Световната здравна асамблея на Световната здравна организация (СЗО) през 2002 г.

В Европа държавите-членки на европейския регион приеха Европейската декларация за психичното здраве и План за действие на министерската конференция, проведена в Хелзинки през 2005 г., подписана съвместно от Европейската комисия и Съвета на Европа и одобрена от регионалния комитет. Това постави в действие плана за справяне със стигмата и дискриминацията и за развитие на услуги, изнесени в общността (защитени жилища и центрове).

През 2008 г. регионалното бюро на СЗО за Европа, със съфинансиране от Европейската комисия, публикува доклад, описващ разнообразното състояние на системите за психично здраве в Европа. Европейската комисия стартира своя Европейски пакт за психично здраве и благоденствие през 2008 г., като в него се фокусира върху 5 приоритетни области:

  • психичното здраве сред младежта и в образованието;
  • превенцията на депресията и самоубийствата;
  • психичното здраве на възрастните хора;
  • насърчаването на социалното приобщаване и борбата със стигмата;
  • насърчаване на психичното здраве на работното място.

През същата 2008г.  влезе в сила и Конвенцията на Обединените нации за правата на хората с увреждания, която днес е ратифицирана от повечето държави-членки в Европейския регион и от Европейския съюз, включително България. Конвенцията дава право на хората с увреждания, включително умствени, на пълноценно и ефективно участие в обществения живот, защитено от стигма и дискриминация.

През 2010 г. регионалното бюро на СЗО за Европа и Европейската комисия завършиха съфинансиран проект, който засили овластяването на хората с психични проблеми и техните близки, присъединявайки организации на потребители и семейства. Към този проект беше издадена изявление на СЗО за овластяване на потребителите, която съдържа в себе си подробно описани показатели за напредък към овластяване на потребителите на психично-здравни услуги.

Заключенията бяха приети от Съвета на Европейския съюз през юни 2011 г., по време на унгарското председателство, приканвайки държавите-членки да направят психичното здраве и благополучие приоритет. Европейската комисия беше насърчена да продължи да се занимава приоритетно с психичното здраве и благосъстоянието и да подпомага държавите-членки при провеждането на изследвания в областта на психичното здраве и неговите определящи фактори, като се вземе предвид работата, свършена от СЗО и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Съвместният План за Действие за Психично Здраве и Благоденствие 2013-2020 г., съфинансирано от програмата на ЕС за здравеопазване, влезе в сила през 2013 г. Този план признава съществената роля на психичното здраве в постигането на общо здраве за всички хора. В него са изложени са четири основни цели:

  • по-ефективно ръководство и управление на психичното здраве;
  • предоставяне на всеобхватни, интегрирани услуги за психично здраве и социални грижи в общността;
  • прилагане на стратегии за насърчаване и превенция;
  • засилени информационни системи, доказателства и изследвания.

В същото време някои и глобални дейности бяха насочени към насърчаване на добрата клинична практика. През 2008 г. СЗО стартира Програмата за недостиг в психично здраве (Mental Health Gap Programme). Тази програма обобщава най-добрите научни доказани практики за ефективна интервенция. Тя разглежда редица психични състояния и е заложена в основата на дейностите за увеличаване грижите за хора с психични и неврологични заболявани, както и на тези, борещите се със злоупотреба с вещества.

Резолюцията за Световната здравна и Външна политика, приета от Общото събрание на ООН на нейната 65-та сесия през 2011 г. , признава, че „проблемите с психичното здраве са от голямо значение за всички общества и имат значителен принос за тежестта на заболяванията и понижаване качеството на живот и са причина за огромни икономически и социални разходи ” и приветства доклада на СЗО за психичното здраве и развитие.

През 2012 г. Световната здравна асамблея прие резолюция,  която изисква цялостен и глобален план за действие в областта на психичното здраве, обхващащ услуги, политики, законодателство, планове, стратегии и програми за осигуряване на лечение, подпомагане на възстановяването и предотвратяване на психични разстройства, насърчаване на психичното здраве и даване възможност на хората с психични разстройства да живеят пълноценно и продуктивно в общността. Този всеобхватен План за действие в областта на психичното здраве 2013-2020 г.  беше приет през май 2013 г. о т 66-тата  Световната здравна асамблея.

 

 

 


Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.
търси доброволец “Мениджър Комуникации”
Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.
търси доброволец “Мениджър Комуникации”
Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.
Add a subheading (6)
Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.
Add a subheading (5)
Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.
Add a subheading (4)
Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.
Add a subheading (3)