Един от всеки десет човека се самонаранява по някакъв начин. Вземане на таблетки, умишлено причиняване на порезни рани, изгаряне, пробиване или поглъщане на различни предмети са няколко примера за самопричиняване на болка. По-често срещано явление е сред подрастващите, жените, хомо- и бисексуалните, както и сред някои субкултури. Желанието за самонараняване и редовното му практикуване може да бъде толкова силно, че да доведе до пристрастяване.
Особено често се случва на хора, които са преживели някакво травмиращо събитие в детството си като тормоз и физическо или сексуално посегателство.
Импулсът за самонараняване обикновено се появява в състояние на дистрес (продължителен и интензивен стрес), което може да бъде провокирано от всякакъв вид насилие, малтретиране, депресии, чувство за малоценност или проблеми в отношенията с околните.
Към самонараняване човек може да прибегне, ако се чувства:
Статистиката показва, че един на всеки трима човека, които са се самонаранявали веднъж, имат склонност да го направят отново в рамките на една година и са до 50 пъти по-склонни да направят опит за самоубийство. Колкото по-често се случва нараняването, толкова по-висок става рискът.
Нанасянето на порезни рани може да причини сериозни физически последствия като възпаления, парализа и белези.
Ако може да удържите на желанието за самонараняване, обикновено поривът отминава след няколко часа. Може да поговорите с някого, да се разсеете с дейности като разходка, пеене, да послушате музика или просто да правите нещо, което ви е приятно и не ви вреди. Опитайте се да се отпуснете и ангажирайте съзнанието си с нещо, което ви доставя удоволствие. Постарайте се да намерите друг начин да изразявате чувствата си; ако имате нужда да изпитвате силни усещания може да опитате да подържите в ръката си ледени кубчета (може да замразите боровинков или друг сок, оцветен в червено, който наподобява кръв, ако това ви помага) или имитирайте кървавите резки върху кожата си с помощта на червен маркер. Причиняването на „безвредна болка“ също може да помогне – например хапването на нещо люто или вземането на студен душ. Опитайте се да се фокусирате върху позитивната страна на нещата и не бъдете прекалено критични към себе си. Позволявайте си неща, които ви карат да се чувствате добре, например масаж или друга физическа процедура, която ще ви помогне да се отпуснете. Описвайте емоциите и чувствата си в дневник или писмо за да разберете по-добре какво ви се случва, като не е нужно да го споделяте с някого.
Помислете за пътите, в които сте изпитвали нужда и/или сте си причинявали болка и онова, което ви е успокоявало. Върнете се мислено в моментът на последния път, когато ясно сте съзнавали, че не искате повече да се наранявате и разсъждавайте върху това. Къде и с кого бяхте, какво изпитвахте ? Опитайте се да разберете какво и защо ви кара да се чувствате така, както се чувствате. Дали самопричиняването на болка ви кара да изпитвате облекчение, контрол над случващото се или ви позволява да избягате от реалността ? Опитайте се да намерите нещо, което ви кара да се чувствате по същия начин, но без да ви нанася телесни и емоционални щети. Направете запис на вашите собствени аргументи защо не искате да си причинявате болка и когато се почувствате зле го изслушайте, за да си припомните, че всъщност сте незаменим и чудесен човек. Създайте собствен „кризисен план“ със стъпки, които да ви служат като ръководство следващия път когато се почувствате разстроени.
Ако случаят е такъв, то се опитайте да минимализирате вредата, която си нанасяте. Ако изпитвате нужда да се порязвате, използвайте чисти остриета. Намерете начин онова, което правите, да не се отразява на общото ви физическо здравословно състояние.
Ако може да отговорите с ДА на поне 1 от въпросите по-долу, то си заслужава да се опитате да спрете:
Имате пълното право да потърсите помощ от професионалисти, които ще обърнат специално внимание на състоянието ви с уважението и разбирането, което заслужавате. Съществуват медицински отделения и социални звена, които предлагат психиатрична помощ и където може да откриете лекар или терапевт, с когото да поговорите. Не се чувствайте длъжни да работите с представител на същия/противоположния пол, ако това не ви е приятно. Лекуващият ви лекар или терапевт може да ви предостави въпросник за да определи дали попадате във високорискова група или не, но това не бива да ви притеснява.
В тази секция ще ви представим теми идеи и разговори с наши и чуждестранни специалисти
“Кожа” е неправителствена организация, която работи в сферата на психичното здраве, и има за цел да информира, свързва и нормализира.
Made with love and code by Fundamental Studio Ltd.
