През 2026 г. повече респонденти очакват човек с психично разстройство да получи помощ от околните, отколкото са очаквали това през 2023 г. Делът на хората, които смятат посещението при психиатър за срамно, също е различен в трите вълни. Същевременно нагласите към професионалната помощ остават относително устойчиви през целия изследван период.

Това са част от резултатите от третата вълна на националното проучване за нагласите към психичното здраве, проведено от социологическа агенция „Мяра“ по поръчка на фондация „КОЖА“.

Изследването се провежда през три години с едни и същи въпроси и методология. Така резултатите от 2020, 2023 и 2026 г. дават възможност да се сравнят обществените възприятия за психичните разстройства, стигмата, зависимостите и търсенето на специализирана помощ.

Колко близка е темата за психичното здраве?

Познаването на човек с психично разстройство е един от показателите, чрез които проучването проследява контакта на обществото с темата.

През 2026 г. 37.7% от респондентите заявяват, че познават хора с психични разстройства. 41,7 на сто посочват, че не познават такива, а 16% не са сигурни как да отговорят.

При предходните две вълни делът на положителните отговори е бил около 40 на сто през 2020 г. и 32% през 2023 г.

Данните показват различия и между отделните възрастови групи. Сред респондентите на възраст 36-60 г. около 43-44% заявяват, че познават човек с психично разстройство. При най-младите и най-възрастните този дял е по-нисък.

Между мъжете и жените не се наблюдават значими различия по този показател: около 39% от жените и около 37% от мъжете дават положителен отговор.

Каква реакция очакваме от околните?

Дали признанието за психично разстройство би довело до подкрепа или до отбягване? Отговорите на този въпрос се различават съществено между трите вълни.

През 2026 г. 53,7% от анкетираните смятат, че ако човек признае, че има психично разстройство, околните ще му помогнат, докато 46,3% очакват той да бъде отбягван.

Дял на респондентите, които очакват подкрепа

През 2023 г. 58% от анкетираните са очаквали човекът да бъде отбягван, докато през 2020 г. този дял е бил 45%.

Отговорите измерват очакванията на хората за поведението на околните, а не непременно собствената им готовност да окажат подкрепа. Това разграничение е важно при тълкуването на резултатите.

Предразсъдъци и обществени стереотипи

Проучването включва и поредица от твърдения, чрез които се изследват нагласите към психичните затруднения, емоционалното изразяване и търсенето на помощ.

Сравнението показва какъв дял от анкетираните се съгласява с всяко от твърденията през съответната година.

И при четирите твърдения делът на съгласните през 2026 г. е по-нисък в сравнение с 2023 г. При някои показатели стойностите са по-ниски и от тези през 2020 г., а при други остават близки до първата вълна.

Как обществото разпознава психичните разстройства?

Отделна част от въпросника изследва кои състояния хората възприемат като психичноздравни проблеми и кои разграничават от тях.

Според анализа на „Мяра“ най-лесно разпознаваеми остават шизофренията, склонността към самонараняване и депресията. Следват посттравматичните стресови разстройства, хранителните разстройства и обсесивно-компулсивното разстройство.

Емоционални преживявания като влюбване, носталгия, тъга и яд обикновено не се определят от респондентите като психични заболявания.

По-нееднозначни са отговорите за стреса и тревожността. Над половината от анкетираните не ги определят като психични проблеми, докато 40 на сто възприемат тревожността като такъв.

При тълкуването на тези резултати е важно да се прави разлика между обичайни емоционални състояния и клинично установени разстройства.

Какво мислим за професионалната помощ?

Към кого е най-добре да се обърне човек при психичен или емоционален проблем? По този въпрос нагласите остават сравнително устойчиви през трите вълни.

През 2026 г. 65,3% от респондентите смятат, че най-доброто решение е обръщане към специалист. 18,2% биха разчитали на близки и приятели, а 5,8% са на мнение, че човек трябва да се опита да се справи сам.

Над 90 на сто от запитаните смятат, че посещението при психолог понякога е необходимост. 8,5% го определят като каприз.

Тези резултати описват заявени обществени нагласи. Те не измерват колко хора действително са потърсили професионална помощ или доколко такава помощ е достъпна за тях.

Как възприемаме зависимостите?

Дали зависимостта е заболяване, или въпрос на воля? И доколко хората вярват, че тя може да бъде преодоляна?

Малко над една трета от респондентите през 2026 г. приемат твърдението, че хората със зависимости нямат достатъчно воля да се откажат. Две трети ги разглеждат като хора със заболяване.

Проучването изследва и очакванията за възможността различни зависимости да бъдат преодолени.

Според анализа на „Мяра“ подредбата на зависимостите според възприеманата възможност за преодоляването им се запазва и в трите вълни.

Агенцията отбелязва също, че по-високото разпознаване на зависимостите като заболяване се наблюдава заедно с по-голям оптимизъм относно възможността те да бъдат преодолени.

Психичното здраве на работното място

Работното място е друга среда, в която очакванията за подкрепа могат да се различават. Проучването поставя въпроса как биха реагирали колегите, ако човек сподели, че приема антидепресанти.

През 2026 г. 54,2% от респондентите очакват колегите да му помогнат, а 45,8% смятат, че това е личен проблем, който не трябва да се споделя.

През 2023 г. съотношението е било обратно. Анализът на „Мяра“ посочва, че през 2020 г. делът на очакващите подкрепа е бил по-висок от този през 2026 г.

Кога бихме потърсили помощ за дете?

Въпросникът включва и ситуация, в която родител забелязва проблем или забавяне в развитието и усвояването на умения от детето.

През 2026 г. 51,9% от респондентите заявяват, че биха завели детето при специалист. Други 17,6% биха изчакали, 12,8% биха потърсили мнението на други родители, а 7,7% биха се обърнали към своите родители.

Какво показва сравнението за шест години?

Трите вълни очертават различна динамика при отделните показатели. Очакванията за обществена подкрепа, отношението към някои стереотипи и възприятията за зависимостите се различават между 2020, 2023 и 2026 г.

В същото време отношението към необходимостта от професионална помощ остава сравнително устойчиво. При част от показателите резултатите от 2026 г. се доближават до тези от първата вълна през 2020 г.

Разликите между отделните години сами по себе си не установяват причините за промените. Те не показват и дали наблюдаваната динамика ще се запази в бъдеще.