Въпросът за развода. За деца и родители.

“Въпросът за развода. За деца и родители” е втората книжка от поредицата “Въпросът за…”, следваща “Въпросът за смъртта. За деца и родители”. “Въпросът за развода” дава някои идеи за начина, по който бихме могли да разговаряме с децата, когато родителите им вземат решение да се разделят и да заживеят отделно. Тя е замислена за деца от 4 до 10-годишна възраст и техните родители, но е подходяща за всеки, който има нужда от подкрепа при разговор в темата за раздялата на мама и татко.

Книгата е създадена на основата на дългогодишната работа на авторите – д-р Калина Йорданова и
семейният психотерапевт Борислава Мечева, с деца и семейства. Тя отразява една често срещана форма на семейство и процес на развод на партньорите и не претендира, че обхваща всички разнообразни форми на семейства и двойки. Без да претендира за изчерпателност “Въпросът за развода. За деца и родители” поднася по деликатен начин темата за раздялата и кризата в семейството и напомня – не забравяй да дишаш!

Как ще бъдат разпространявани книжките
Книжките ще бъдат изпращани като благодарност за дарения, направени към фондацията. Средствата от даренията ще бъдат използвани за осъществяването на проекти, насочени към подобряване на психичноздравната култура и борбата със стигмата върху психичното здраве, достъпа до психичноздравна грижа и нейното качество.

Книгите са складирани и изпращани от нашите приятели и партнцори от Shipio – център за складиране, пакетиране и изпращане на стоки.

Из “Въпросът за развода. За деца и родители”

“Понякога се случва мама и татко да решат да заживеят отделно: татко да се изнесе от вкъщи, да заживеем с мама при баба и дядо, или да имаме стая в жилището и на мама, и на татко. Това никога не става отведнъж. Преди мама и татко да се разделят, може татко да започне да нощува понякога у чичо. Може да видим мама да се разплаче без причина. Татко може да изглежда самотен и угрижен или да забележим, че от известно време двамата спят в отделни стаи.

Разводът е обратното на сватбата. Ако мама и татко са имали сватба – двамата са се подписали на документ, който казва, че те са законна двойка. Когато решат да се разделят, те трябва да подпишат друг документ, че вече не са заедно. Много родители не са имали сватба и не са подписвали официален документ. Тогава, когато решат да се разделят, те не подписват нищо. Независимо от това дали мама и татко са били женени, или не, те обичат децата си еднакво и остават техни родители завинаги.

Ако родителите решат да се разведат, може да чувстваме вина. “Дали пък не се разделят заради мен? Бях ли послушно дете? Или правех повече бели?” Детето никога не е виновно за раздялата между родителите си. То е резултат от любовта помежду им. Решението да са заедно, да имат дете или да се разделят е тяхно. Ето защо мама и татко носят отговорност за детето си, а не то за тяхната връзка. Когато се чувстваме виновни за раздялата им, това е защото не приемаме да сме безпомощни. Иска ни се да ги съберем обратно като им покажем, че нещата могат да се оправят, както ние можем да станем по-добри. Това обаче е илюзия, защото ние можем да бъдем тяхно дете, но не можем да заместим възрастния им партньор.”

Поредицата “Въпросът за… “ е в помощ на всеки, който се сблъсква със сложни житейски ситуации, които поставят емоционалния и психичния ни свят на изпитание.

Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.
търси доброволец “Мениджър Комуникации”
Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.
търси доброволец “Мениджър Комуникации”
Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.
Add a subheading (6)
Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.
Add a subheading (5)
Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.
Add a subheading (4)
Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.
Add a subheading (3)