Дарина Такова е оперна певица и педагог. Родена е в София и учи музика от дете. Получава музикалното си образование в Музикалното училище и Консерваторията в София. Кариерата ѝ обхваща всички най-големи и престижни световни оперни сцени – Миланската Скала, Ковънт гардън в Лондон, Метрополитън Опера и Карнеги хол в Ню Йорк, Арена ди Верона, Концертгебау в Амстердам, всички театри в Италия, най-престижните сцени на Европа. Гостувала е в Корея и Япония. Още от студентските години е назначена като артист-солист в Софийска опера. Има награди от престижни оперни конкурси като “Франциско Виняс” в Барселона, “Луиза Тоди” в Лисабон, “Тоти дел Монте” в Тревизо, “Млади оперни певци” в София. От 12 години преподава пеене и ръководи фондация за обучение и подпомагане на млади оперни певци на интернационално ниво.

Дарина Такова

Защо се съгласи да участваш?
Харесах проекта.
Смятам, че хората с ясно изявена гражданска позиция и авторитет трябва да бъдат обществено ангажирани с грижата за психичното здраве, което, ако престане да бъде третирано като проблем и започнем да говорим за него като кауза, би подобрило качествено колективния начин на живот.

Какво означава за теб да си жена? Свързвате ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?
Никога не съм се замисляла. Аз съм жена по своя собствена дефиниция, не съм се придържала към социални норми или пък критики, в противен случай, трябваше да съм се самозакопала от тревоги. Аз съм разведена жена, отдала живота си на кариерата си, поставяла често работата над семейството, революционер, враг на конформизма, неудобна и пряма, не търпя патриархални и мачистки порядки и въпреки че никога не съм се замисляла върху това, в резултат съм 100% феминист. От друга страна, работата ми като оперен артист винаги ме е поддържала женствена, чувствена и нежна, защото професионалната ми роля е такава и винаги съм я харесвала.

Какъв е опитът ти със самочувствието ти до момента? Имала ли си моменти, в които си изпитвал необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
Винаги съм имала здравословно високо самочувствие. Когато се завърнах обратно в България, имаше един момент на колебание и съмнение дали всъщност не съм изградила свръхсамочувствие и свръхизисквания към света и хората. Това е следствие на средата тук. Тук не обичат авторитети с ясно осъзната себестойност. Просто се научих да игнорирам това отношение, за да съхраня себе си.

Разкажи ми за моментите, в които си усещала най-голяма трудност да продължиш – защото те е било страх, защото не си имала вяра в себе си, в бъдещето, защото си смятала, че не си достатъчна? Какво беше преживяването за теб?
За мен трудността дойде, когато заради лекарска грешка се наложи да прекратя кариерата си на оперна певица по най-престижните оперни сцени. Не съм губила вяра, просто тя за един кратък период беше замъглена от много и съвсем основателни страхове. Защото да изгубиш професионалния си фундамент, който в нашето изкуство се гради и поддържа от детството, е голям шок и е съвсем логично загубата му да носи несигурност и паника за бъдещето. Преживяването беше един гигантски катарзис, който доведе до още по-категорично осъзнаване.

Би ли търсила специалист при трудност да се справиш с емоциите?
Да. И съм търсила. Преминала съм през много форми на работа с психическия си и емоционален свят, както по време на кариерата ми в изграждането на новите си роли, така и след края й, в опит да съхраня себе си здрава и мотивирана да продължа. Стрес от този характер лесно би могъл да доведе артист с особено развита чувствителност до депресивни състояния. Аз вярвам в специализираната помощ, както и в профилактиката на емоционалното и психическото здраве.

Какво те изкарва извън кожата ти и смяташ, че може да бъде променено?
Аз имам абсолютна непоносимост към всепомитащите посредственост и демагогия, които са покосили всички нива на живота ни тук. Това ме изкарва извън кожата ми, въпреки че на определено ментално ниво си давам ясна сметка, че това е етап от развитието на много хора. Това, което ме тревожи е, че за много от тях следващ етап едва ли ще има.

Какво те връща обратно в кожата ти и те кара да се чувстваш добре там (три-пет-десет неща, които правиш, за да се почувстваш добре)?
Аз се грижа много за себе си, започвайки от най-простички елементи на добрия живот като добрата храна, музиката и театъра и стигайки до непрестанното желание да общувам с хора, с които ме свързват общи идеи и единомислие.

С какво асоциираш понятието лудост. Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея?
Знаете ли, в операта това е отделен жанр. Особено в белкантовия репертоар, който беше центърът на моята кариера, има една традиция, тенденция за времето си, оперите да завършват с гигантски драматични сцени на полудяването на главната героиня. Първата ми такава роля беше Лучия ди Ламермур, когато бях на 27. Много сложна актьорска и певческа задача. Тогава се научих, че лудостта на героинята се измерва не по амплитудите в нейното поведение, а по реакциите на хората около нея. Така че нормалността е само едно понятие, а ненормалността може да означава много повече неща. Да не бъдеш нормален може да означава и просто да не се сливаш с общия пейзаж. Това прави ли мен луда? Вероятно да. Приемам да нося тази дефиниция, ако това ми дава свободата да виждам света не такъв какъвто е, а такъв, какъвто трябва да бъде. Казвам всичко това с ясната уговорка, че не се наемам да коментирам клинични състояния.

Стигмата върху темата за психичното здраве у нас върви ръка за ръка с много предразсъдъци и стереотипи, които по своята същност са ограничаващи и често деструктивни. Срещаш ли такива в ежедневието си? Откриваш ли ги в себе си? Как се справяш с тях?
Разбира се, че ги срещам. Достатъчно е, че живеем в общество, в което всички – лудите, жените жертви на сексуално и физическо насилие и психически тормоз, хората с различна сексуална ориентация, бежанците, бездомниците, всички до един “сами са си виновни и са направили избор”, показва в каква колективна криза се намираме. Криза на живот без емпатия, елементарно състрадание или разбиране на различния. Не откривам подобни предразсъдъци в себе си, аз се самоопределям като толерантен и космополитен човек и не мога да се идентифицирам с подобна психологическа настройка.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Защото тялото ни е най-сигурният ни дом. По пътя можем да изгубим целия си материален фундамент, можем да изгубим близки и далечни хора, но ние, самите ние, сме своето най-категорично притежание и е наша задача да се грижим за това притежание, защото то е божествено, красиво, важно и добро.

Валидиране на емоции – какво не работи?

Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.