Етичен кодекс на Велкобританския съвет по психотерапия (UKCP)[:en]Ети

Превод от английски: Марина Църноречка

Общи етични принципи

1. Най-добърят интерес за клиентите

1.1. Психотерапевтът поема отговорността за спазване на най-добрите интереси на своите клиенти, когато провежда терапия.
1.2. Психотерапевтът се задължава да се отнася с уважение към своите клиенти.
1.3. Психотерапевтът се задължава да не злоупотребява и да не се възползва от връзката, която има със своите клиенти, настоящи или минали, за всякакви цели, включително сексуални, емоционални или с цел финансова печалба.
1.4. Психотерапевтът се задължава да не влиза в сексуална връзка с клиент.
1.5. Психотерапевтите са длъжни внимателно да обмислят възможните последици от сключването на двойни или многобройни връзки и да полагат всички усилия, за да се избегне влизането в отношения, които рискуват да объркат съществуваща връзка и могат да окажат неблагоприятно въздействие върху клиента. Например, двойни или многобройни връзки могат да бъдат социални или търговски отношения между психотерапевт и клиент или надзорна връзка, която протича заедно с терапевтичната. Когато двойните или множествените отношения са неизбежни, като например в малки общности, психотерапевтите поемат отговорността да изяснят и да управляват границите и поверителността на терапевтичните отношения.
1.6. Психотерапевтът се задължава да вземе предвид продължителността на терапията и времето, изтекло след терапията, както и да обърне голямо внимание на упражняването на разумна грижа преди влизането в лични или бизнес отношения с бивши клиенти. Ако връзката се окаже в ущърб на бившия клиент, психотерапевтът може да бъде призован по обвинение за злоупотреба с предишната си позиция като психотерапевт.
1.7. Психотерапевтът се задължава да спазва автономността на клиента си.
1.8. Психотерапевтът се задължава да не вреди умишлено на своя или на чужди клиенти.
1.9. Психотерапевтът се задължава да научи и разбере правните си отговорности относно правата на децата и уязвимите възрастни и да предприеме подходящи действия, ако прецени, че детето или уязвимият възрастен е застрашен от увреждане.
1.10. Психотерапевтът осъзнава, че поведението му извън професионалния живот може да окаже влияние върху отношенията му с клиентите и поема отговорност за работа с тези потенциални отрицателни или положителни ефекти в полза на клиента.

2.Многообразие и равенство

2.1 Психотерапевтът се задължава активно да разглежда проблемите на разнообразието и равенството като те засягат всички аспекти на неговата работа. Психотерапевтът приема, че никой не е имунизиран от опита на предразсъдъците и признава необходимостта от продължителен процес на лична терапия и професионално развитие.
2.2. Психотерапевтът се задължава да не допуска предразсъдъци за пола, възрастта, расата, увреждане, сексуалност, социален, икономически или имиграционен статус, начин на живот, религиозни или културни вярвания да повлияят неблагоприятно на начина, по който се отнася към клиента.
2.3. Психотерапевтът се задължава да не упражнява никакво поведение, което е обидно или вредно за клиент или колега въз основа на горепосочените фактори.

3. Поверителност

3.1. Психотерапевтът се ангажира да спазва, защитава и запазва поверителността на своите клиенти. Психотерапевтът се задължава да уведоми клиентите си, когато е уместно или навреме да поиска правни и етични граници на тази поверителност и
обстоятелства, при което психотерапевтът може да разкрива поверителна информация на трета страна.
3.2. Психотерапевтът се ангажира да защитава чувствителна и лична информация, получена в курса на работа като психотерапевт.
3.3. Ако психотерапевтът трябва да служи по закон в съдебната или административна сфера, той се ангажира клиентите още в началото да получат разяснения на потенциалните въздействия върху поверителността, до които това би могло да доведе. В такава ситуация психотерапевтът се ангажира да поддържа това изясняване, докато ситуацията продължава и да търси правни и етични съвети, както е уместно.
3.4. Психотерапевтът се ангажира да запази благосъстоянието и анонимността на клиентите, при всяка форма на публикуване на клиничен материал и винаги да получава потвърдено съгласие от страна на клиента във всеки случай, в който може да бъде компрометирано благосъстоянието или анонимността му. Това включва ситуации, в които клиент или бивш клиент може да се разпознае в материал, независимо от промяната на имената или фактическите обстоятелства.

4. Поведение

4.1. Психотерапевтът осъзнава, че професионалното му и лично поведение може да има както положителни, така и отрицателни ефекти върху преживяванията на клиента. Психотерапевтът се задължава в един непрекъснат процес критично да проучи въздействието, което тези ефекти могат да имат върху психотерапевтичната връзка с всеки клиент, поставяйки като приоритет запазването на психотерапевтичните интереси на клиента.
4.2. Психотерапевтът се съгласява да информира UKCP и съответната организация-член, ако е:
(а) осъден за престъпление, получил е условно освобождаване за престъпление, или е под полицейско наблюдение;
(б) ако под опеката на професионален орган или организация, отговаряща за регулирането или лицензирането на здравни или социални професии;
(в) ако е временно отстранен или поставен под наблюдение от страна на работодател или друга подобна организация поради проблеми, свързани с практиката на психотерапия, компетентността или здравето.
4.3 При спазване на правилата за поверителност и другите етични кодекси, съблюдавани от психотерапевта, той се задължава да сътрудничи на всяко законно разследване или проучване, свързано с неговата способност да изпълнява по подходящ начин психотерапевтична практика. Добрата практика показва, че психотерапевтът трябва се консултира с колега / член на комисията по етика или да потърси правен съвет при поискване за информация от която и да били страна в съдебно дело, дори когато клиентът е дал съгласието си.
4.4. Ако психотерапевт е осъден за престъпление, ако е получил условна присъда за престъпление или е под полицейско наблюдение UKCP ще назначи разглеждане относно това как осъждането, условното освобождаване или полицейското наблюдение се отразяват на професионална му практика. UKCP ще разгледа и оцени потенциалния риск за клиентите или за общественото доверие в регистъра и може да отхвърли заявлението му за регистрация или да премахне името му от регистъра на това основание.

5. Професионални знания, умения и опит

5.1. Психотерапевтът се съгласява да разкрие своите квалификации пред клиентите и UKCP, при поискване и се ангажира да не претендира за квалификации, които не притежава.
5.2. Психотерапевтите се задължават да гарантират, че използването на титли като “Доктор / д-р” и публикуването на инициалите при поставяне на името във всички публикувани материали са точни; посочват дали квалификацията е медицинска или академична и информират обществеността за тяхното значение за практиката на психотерапията.
5.3. Психотерапевтът се ангажира да разпознава границите и ограниченията на своята експертиза и техники и да предприеме необходимите стъпки, за да запази способността си да практикува компетентно.
5.4. Ако стане ясно, че даден случай е извън обхвата на практиката на психотерапевта, психотерапевтът се ангажира да информира клиента и при необходимост да му предложи алтернативен психотерапевт или друг професионалист, когато се налага.
5.5. Психотерапевтът се ангажира да се придържа към политиките на UKCP относно стандартите на образование, обучение и практика.
5.6. Психотерапевтът се ангажира с непрекъснат процес на професионално и лично развитие и обучение, обикновено наричано „Продължаващо професионално развитие“. Психотерапевтът се ангажира да се придържа към политиките на UKCP и съответната секция на UKCP, на която е член, относно продължаващото професионално развитие.
5.7. Психотерапевтът поема отговорността да гарантира, че е компетентен и притежава достатъчна необходима външна подкрепа, за да е в състояние да изпълнява психотерапевтичните си задължения към всеки клиент. Това включва и отговорността за гарантирането на много внимателно разглеждане на най-добрия подход да се насочи един клиент към друг психотерапевт или професионалист, ако стане ясно, че това ще бъде в най-добър интерес за клиента.

6. Комуникация

6.1. Психотерапевтът се задължава да даде в самото начало на клиента или на потенциалния клиент информация за таксите и условияте и при поискване, да разяснява други свързани въпроси, като например вероятната продължителност на терапията, методи за практикуване, процес на пренасочване или прекратяване.
6.2. Психотерапевтът се съгласява да уведоми клиентите си за всякакви други етични кодекси и практики, които са подписали, включително наличието на процедури по подаване на жалби.

7. Получаване на съгласие

7.1. Психотерапевтът се задължава да обясни на клиента, доколкото е приложимо за модалността и капацитета на клиента: клиничният (ите) метод (и) на работа на психотерапевта; и изборът на клиента да участва в терапевтични интервенции, предложени от психотерапевта, включително всички ангажименти, които психотерапевтът поема към клиента и всички ангажименти, които психотерапевтът изисква от клиента.
7.2. Психотерапевтът се задължава да не заблуждава целенасочено клиента за естеството на практикуваната психотерапия.
7.3. Психотерапевтът се ангажира да изясни на клиентите естеството, целта и условията на всички изследвания, в които клиентите трябва да участват и да гарантира, че са информирани. Проверимо съгласие се дава преди започване на терапията и изследванията.

8. Записи

8.1. Психотерапевтът се съгласява да съхранява записи, които са необходими за правилното извършване на вида предлагана психотерапия.
8.2. Психотерапевтът се ангажира да съхранява всички лични идентифициращи документи и данни по сигурен начин, защитавайки поверителността на клиента.

9. Физическо или психично здраве

9.1. Психотерапевтът приема постоянната отговорност да гарантира, че не работи с клиенти, ако не е в състояние да го направи по физически или психически причини, или когато е под ефекта на наркотици, алкохол или медикаменти.
9.2. Психотерапевтът поема отговорността да предприеме подходящи действия в случай, че способността му да изпълнява задълженията си към своите клиенти бъде компрометирана от физическото или душевното му здраве.
9.3. Психотерапевтът се ангажира внимателно да обмисли как, в случай на внезапно настъпване на невъзможност за изпълнение на задълженията, това да бъде съобщено по най- добрия начин на неговите клиенти. Това включва и внимателно разглеждане на начина, по който клиентът може да бъде информиран за смърт или заболяване на психотерапевта.

10. Професионална почтеност

10.1. Психотерапевтът се ангажира да докладва за потенциални нарушения на този Етичен принцип и на Кодекса за професионално поведение от самите тях или от други психотерапевти на съответния член на организацията или UKCP.

11. Реклама

11.1. Психотерапевтът се ангажира да гарантира, че всяка реклама или друго предприето действие, с цел популяризиране, няма да бъдат подвеждащи, лъжливи, несправедливи или преувеличени.
11.2. Психотерапевтът се ангажира да гарантира, че ако участва в реклама или насърчаване на конкретна терапия, продукт или услуга, това се прави по точен и отговорен начин.
11.3. Психотерапевтът се задължава да не прави или подкрепя неоправдани изявления, отнасящи се до определени терапии или терапевти или да включва препоръки от клиенти в рекламен материал.

12. Обезщетение

Психотерапевтът се ангажира да има собствена адекватна професионална работна застраховка или такава, предоставена от техния работодател.

13. Жалби

13.1. Психотерапевтът приема отговорността да поддържа разумно съзнание и ниво на разбиране по отношение на процедурите за подаване на жалби, съответните закони и законовите разпоредби, които са приложими към тяхната практика.
13.2. Психотерапевтът поема отговорността да се бори срещу противозаконни практики, вредни за клиентите, включително и срещу такива, извършвани от други професионалисти и колеги. Това включва, когато е уместно, активиране на процедури за справяне с етичните проблеми включително и официални жалби, ако е необходимо.

 

И тази година имаме привилегията да подкрепим организацията на годишната конференция за Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Това издание на събитието ще Ви предложи богата и разнообразна програма, разпределена в два дни: 16 и 17 ноември.
Петя Кокудева (1982) е детска писателка и пътешественичка. Автор е на осем книги за деца и на две с документални истории от света. Често се среща с хлапета, за да ги сприятелява с литературата.
Не без малка доза гордост приветстваме Мария Ганева в екипа на “Кожа – платформа за психично здраве”. В следващите 6 месеца Мария ще се занимвава със съдържанието на сайта и социалните медии, както и с комуникацията с нашите приятели и партньори. Можете да се свържете с Мария на maria@koja-bg.org
Психично здраве Европа* стартира новата лидерска програма за младежи от Европа на възраст 18-25 години. Програмата предлага възможност да се гарантира, че гласовете на младите хора са в основата на движението за психично здраве. Ние от фондация Кожа - платформа за психично здраве се надяваме, че България ще има свой представител!
Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.