Защо се съгласи да участваш?
Много харесвам сайта и мисля, че имаме нужда от такова местенце, където можем да бъдем каквито сме, без натиск да сме перфектни, без необходимост да следваме “успешните” модели на свръхкрасиви, свръхуспели жени. “Кожа” вдъхва увереност на жената просто да се чувства добре в кожата си и го прави по един много ненатрапчив и интересен начин. Това ми допада. Радвам се, че сте ме намерили за достатъчно интересна да ме поканите за интервю.
Какво означава за теб да си жена? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено-добавена стойност?
Винаги съм се вписвала в стандартния за нашите географски ширини образ на жената, тъй като по природа нося типично “женски” качества. Истината е, че се възхищавам на “мъжките момичета” и някога тайничко ми се искаше да съм от техния тип, но не мога. Така че завинаги ще си остана една съвсем “женска” жена, която обожава пъстрите рокли, червилото, малките деца и печенето на курабийки. Всъщност едно от предимствата да си зрял човек е осъзнаването, че можеш да бъдеш себе си, без да се страхуваш, че си клише и да се опитваш да се надскочиш.
Какво означава за теб да си реализирана жена? Майчинството има ли задължителен характер в това уравнение?
Не. Познавам прекрасни жени, които не станаха майки по една или друга причина. Или без причина. Това, че мен майчинството ме прави щастлива и ми дава смисъл, далеч не означава, че всяка жена трябва да се чувства по този начин. Или пък, че нещо не ѝе наред, ако не се чувства така. Напротив, убедена съм, че ако жената не иска да е майка, не бива обществото и близките да ѝ оказват натиск за това.
Какво те изкарва от кожата ти и смяташ, че може и трябва да бъде променено?
Твърде много неща за жалост. Изкарва ме от кожа насилието, независимо дали е над деца, жени, мъже, животни. Всяка форма на насилие ме вбесява. 21 век сме, за бога! Докога ще я караме по неандерталски? Изкарва ме от кожа и човешката глупост, особено самодоволната глупост, убедена в правотата си. Не понасям фанатизма, независимо от идеята. Омразата и пренебрежението към всякакви различни хора – способна съм да вдигна страшен скандали за това и съм го правила. Също и някой да ме засече или предреди, без да се извини. 🙂
Разкажи ми за моментите, в които си усещала най-голяма трудност да продължиш и самочувствието ти е било наранено – защото те е било страх, защото не си имала вяра в себе си, в бъдещето, защото си смятала, че не си достатъчна? Какво беше преживяването за теб?
В това отношение ми върви. Не съм имала такива моменти или може би са били толкова кратки, че съм ги преодоляла, преди да ги осъзная. Аз съм от късметлиите, дарени с огромен оптимизъм и самоувереност. Всичко, което подхвана, ми се отдава с лекота, дали защото вярвам в себе си или заради чист късмет, не знам. Но нещата все някак ми се подреждат. А отстрани изглежда дори, че и не полагам никакви усилия, макар всъщност да не е така. Веднъж една приятелка ми каза, че съм я подлъгала да роди, защото при мен всичко изглеждало толкова лесно.
Как се промени светоусещането ти след като роди? Как се промени връзката ти с теб сама, с другите, със страховете ти?
Преди да родя първия си син, не познавах чувството страх. Бях много смело момиче, даже малко луда глава. Обичах да рискувам, да предизвиквам и не на последно място да получавам всичко, което искам на момента. И досега съм убедена, че всички най-важни уроци на този свят дължа на децата си. Търпението, себеотрицанието и предпазливостта са сред тях.
Какво ти помага в трудните моменти да оставаш свързана със себе си и здравия разум и как откри, че работи за теб? (йога, терапия, разходка в парка, готвене?)
Обичам да чета, това е моят начин да релаксирам. От дете съм запален читател и ако има нещо, без което не мога, това са книгите. Когато бях малка, понякога сънувах, че съм изчела всички книги на света и вече нямам какво да чета и се събуждах обляна в студена пот, като от истински кошмар. Другият ми начин да се възстановя след изморителен ден е, когато вечер приключим с вечерята и заниманията с децата, и седнем със съпруга ми на верандата да изпием чаша вино и да си побъбрим. С него имаме изключително дълбока връзка, която продължава от 30 години и 4 деца насам. Той е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало. Всъщност може би дължа на него своята самоувереност, поне по отношение на физиката ми. Винаги успява да ме накара да се почувствам красива и желана. Винаги успява и да ме разсмее в тежки моменти. Впрочем аз правя същото за него. Любовта е занимание за двама.
Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Така или иначе е единственото място, на което мога да бъда. Предвид този факт, не ми остава друго, освен да се постарая и да е най-хубавото.