Д-р Мила Бобадова е ветеринарен лекар и основател на клиники “Добро хрумване!”. През 2011 г. д-р Бобадова получава наградата на публиката на Български хелзинкски комитет “Човек на годината” за активната й дейност по темата за насилието над животните, в следствие на която особената жестокост към животни и боевете с животни са квалифицирани като престъпление в Наказателен кодекс на Република България. Няколко месеца по-късно, д-р Бобадова е включена в класацията “100 най-влиятелни жени на България” на списание Капитал. Д-р Бобадова е асоцииран член на European society of veterinary dermatology Учредител и Председателна Българска Асоциация по Ветеринарна Дерматология.

Мила Бобадова

Защо се съгласи да участваш?
Психичното здраве е много интересна тема за мен, а в същото време е силно подценявана у нас. Например един от ужасяващите ме факти е, че няма Спешна психична помощ. Т.е ако видите човек, който тича гол по улиците, няма как адекватно да му помогнете. Ако просто звъннете на 112, ще го приберат в полицията, където съгласете се, не е точно мястото, на което специалист ще работи с този човек, а често този акт просто ще влоши нещата за един човек, който просто има нужда от помощ.

Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло?
Никога не съм подлагала това на съмнение. Но и в семейството ми никога не се е говорило по тези теми. Отчитам това като грандиозна грешка, която надявам се, ще поправя. Винаги просто съм се приемала като цяло – разум и тяло. Но съвсем наскоро осъзнах, след кратко проучване, че всъщност мъжете не разбират терзанията на жените заради пол и тяло, не защото са тесногръди или изначално зли. А защото не знаят. Знаете ли, мъжете около мен бяха искрено изненадани, когато един ден просто им заговорих, какво е да си жена в обществото ни. За това, че непрекъснато сме подложени на сексуален и не само тормоз. Например мъжът ми никога не е виждал ексхибиционист на живо. Тях просто ги е страх от мъже и се крият. А аз му разказах за моите срещи с такива хора, които продължават до ден днешен. За опипването в градския транспорт. За лепкатата течност на полата ми след едно возене в градски транспорт. За отъркването пак там. За подсвиркването, подхвърлянето на реплики при разминаване на улицата, за опитите да те прегърнат, опипат и целунат непознати мъже на обществени места. Всичко това се случва на същото място, в същата среда, в която и мъжкото ми обкръжение живее, но не го виждат. И това е нормално. То не защото са слепи или глухи, а защото не е насочено към тях, а и е скришно от тях в по-голямата си част. Те просто не знаят за този свят. Чували са за него, но не осъзнават, че е в такава близост до тях. Затова е добре да се говори с любимите ни мъже за това. Срещнах невероятна подкрепа.

Как се е променялo отношението ти към тялото ти през годините? Имала ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувствието ти до момента?
Винаги съм била с пищни форми. Била съм обиждана. Била съм наранявана. А големите гърди в началните класове бяха причина за постоянен тормоз. Търпяла съм хиляди смешки, закачки и подхвърляния заради формите ми. Физически тормоз също. Баща ми дори ме е обиждал за това. От друга страна жените с нестандартни размери са подложени на моден геноцид. Всички, извън стандарните размери. Кльощавите ми приятелки пазаруват от детски щандове до ден днешен. А „големите“ дами са принудени да носят дрехи в скандални форми и цветове. Сякаш щом си извън нормата нямаш право на яки дрехи и модерен стил. Това всъщност е била основната ми битка. От теткински десени и модели да се приведа във вид, който да не ме засрамва. Но последните години открих онлайн пазаруването и за щастие в ЕС този проблем го няма. Когато намерих първия такъв магазин помня, че се обадих на съпруга ми и му казах „Аз съм в рая“, а той се смя от сърце и ми отговори „Харчи, маци, пръскай кинти до полуда!“. Това е и една от причините да го обичам толкова много. С годините се заобиколих от хора, които ме приемат такава, каквато съм и ме ценят, но това беше дълъг път, съпорводен с много болка, обида и смазано самочувствие. Днес… днес вече не е така. Знам коя съм, каква съм, какво мога и тялото ми – женско и извън нормите – е просто факт от цялата съвкупност от неща, които съм. Тук е и мястото да споделя, че често хората ми казват, че изглеждам така, че искат просто да се гушнат в мен и да заспят. Еми, яко е 🙂

Чувствала ли си се оценявана и отхвърляна/приемана заради начина, по който изглеждаш (отрицателен/положителен)?
Оценявана – не. Отхвърляна – да. Но това е пътят, по който съм минала и днес съм това, което съм точно заради този път. Всичко, което се случва, е поради някаква причина, а аз вярвам, че това е важно за оформянето ни като личности. Никой не може да промени това, дори сега тепърва да трябваше да вървя по този път. Така че няма какво да се вайкам. Така е трябвало да бъде. Днес трудно някой си позволява да подходи по кофти начин към мен. Защото първо няма да ме изненада, а отговорът ще е силен и нетърпящ възражения. А и защото вече съм силна жена, с позиции в обществото и професията си. Хората, които не ме познават, малко се страхуват от мен 🙂

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можела да се справиш с тях (страховете) и си имала нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?
Всички имаме страхове. Аз, като една амбициозна кучка, например се страхувам от провала. Но потърсих помощ за друг страх. Осиновяването. С мъжа ми сме от 20 години заедно и нито щъркелът, нито пчеличките, ни донесоха дете. Не съм от жените, които виждат в това драма. Така е трябвало да стане. А и не смятам, че имам най-прекрасните гени, че да се налага да ги предавам някому. Тая вина трудно бих поела, ако трябва да сме съвсем откровени. И по тази причина решихме да осиновим дете. Вече година и половина чакаме, а аз ходя на терапия от 3 години. Подготвям се. Искам да съм отговорна. Страх ме е, че ще предам някои модели на поведение на това дете. Че ще го обременя с проблемите си, с умората си, с припряността и нервите си. Всички мислят, че това биха били проблеми на емоционалните хора. Уверявам ви, като един строго рационален човек, за мен тези страхове са повече от огромни. Боря се със себе си, за да не осакатя това дете, а да го превърна в истински смислен човек. Ноооо, ще видим в крайна сметка, какви ще ги сътворим с мъжа ми.

Какво е отношението ти към майчинството? Какво означава за теб „майка“ и каква е ролята й? Има ли за теб часовник?
Никога не ми е било фикс-идея. Никога не бих се подложила на стимулации или инвитро. Майка ми умря от рак на гърдата. Няма нужда да се подложа на процедури, да родя и после да изоставя този нов човек, защото просто ще съм умряла. Не искам това дете да минава през това, през което аз минах, погребвайки майка си като дете. Затова, в този смисъл, за мен майка не е тази, която те е родила, а тази, която те е направила човек. Особено за едни деца. Защото по документи „майка“ е и онази жена, която изостави болното си дете в болницата и то след 3 дни почина сам само, сред непознати. С кое е тя по-добра от жената, която ще осинови дете и ще му даде обич, топлина и бъдеще? Това са глупости. Както и това с часовника. Трябва да спре тази мантра с „тик-так, времето тече, кога ще станеш майка“. Не можем да си представим размаха на зловредността, която това непрекъснато побутване на жените, че времето и яйцеклетките им свършват и задължително трябва да се ражда, поражда! Сотици притиснати жени взимат прибързано решение и резултатите са бомба със закъснител, защото това напрежение неминуемо се отразява на децата и така, една безкрайна спирала от грешки, и нови грешки, и нови грешки.

Какво те изкарва извън кожата ти и смяташ, че може и трябва да бъде променено?
Насилието. Не понасям насилието. Ненавиждам го. Всякакво насилие. Физическо, вербално. Над жени, мъже, деца, животни. Всякакво. Ето тук е смисълът на майката, на семейството. Да обяснят, да покажат на детето. Но и да не позволят собствените им проблеми да рефлектират върху детето и то да стане насилник. И тук особено важно е психичното здраве. Хората не трябва да се срамуват да потърсят помощ от специалист, който да им помогне да анализират себе си и да обработят собствените си товари, за да не ги прехвърлят на следващото поколение.

Кажи ми три (пет, десет…) неща, които ти помагат да се почувстваш добре в кожата си и ти дават сила да посрещаш ежедневните предизвикателства?
Подкрепата на мъжа ми. И музиката. Аз съм хищен консуматор на музика. Мога да слушам музика денонощно. Тя ме кара да пътувам, да летя, да усещам всяка своя клетка, да се чувствам жива. Да плача, да се смея, да мечтая.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Защото никой друг няма да те поиска в неговото тяло 🙂

Психично здраве Европа* стартира новата лидерска програма за младежи от Европа на възраст 18-25 години. Програмата предлага възможност да се гарантира, че гласовете на младите хора са в основата на движението за психично здраве. Ние от фондация Кожа - платформа за психично здраве се надяваме, че България ще има свой представител!
1
Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.
ОКР конференция
Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2
Имаме удоволствието да Ви поканим на еднодневна конференция, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Събитието е както за хора с преживелищен опит и техните близки, така и за професионалисти, които биха желали да обогатят познанията си.  Фокусът на конференцията е върху напредъка в разбирането и менажирането на това сложно и хетерогенно психично състояние, а лектори, с които ще Ви срещнем, са специалисти с богат, дългогодишен международен опит. 
Обеивно компуливно разтрото (Facebook Cover) (1) tran
Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,
Как миcлим за пcихичното зраве