​Годишният брой на самоубийства е средно 13,9 на 100 000 души в европейския регион, но варира значително в различните страни. Страните с най-високи брой на самоубийства в света са именно в европейския регион. В няколко страни самоубийството е причина номер едно за смъртността при юноши. В Европа мъжете са почти пет пъти по-склонни да се самоубият, отколкото жените.

Безработицата, задлъжнялостта и социалното неравенство са рискови фактори за депресията и са сериознa предпоставкa за самоубийство.

Психичните разстройства представляват 44% от социалните помощи и пенсиите за инвалидност в Дания.
43% във Финландия и Обединеното кралство (Шотландия)
37% в Румъния
25% в Република Молдова, една от най-бедните страни в Европа.
В България се отделят по-малко от 3% от здравния бюджет за психиатрична помощ изобщо.

Почти 9 от всеки 10 души, страдащи от проблеми с психичното здраве, казват, че са засегнати от стигма и дискриминация. Повече от 7 от 10 съобщават, че стигмата и дискриминацията ги възпират да вършат неща в ежедневието си.

Застаряването на населението води до увеличаване на разпространението на деменция, обикновено 5% при хора над 65 години и 20% при лица над 80 години. „Демографски се очаква популацията на „възрастните възрастни” – хората над 80 г., да се удвои през 2030 г.“, обръща внимание д-р Владимир Наков.

Продължителността на живот при хората с психични разстройства е значително по-кратка – често става въпрос за съкращаване с повече от 20 години. Основният фактор за това е високата честота на хроничните заболявания (като сърдечно-съдови заболявания, рак и диабет). Съпътстващи факторите са бедност, безработица, лоши условия на труд, нисък стандарт на живот и лошо образование, които намаляват благосъстоянието, както и значително увеличават риска от психични заболявания. Около половината от всички психични разстройства започват преди 14-годишна възраст.

НАЛИЦЕ СА ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТИВНИ ИНТЕРВЕНЦИИ, НО ПО-МАЛКО ОТ 1% ОТ БЮДЖЕТИТЕ ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ СЕ ИЗРАЗХОДВАТ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ.