Социалната изолация и принудата в Европа – доклад на ПЗЕ

Докладът е озаглавен „Обозначаване и разбиране на изключването – институционални, принуителни и обществени пратики в Европа“ ( на хората с писхосоциални проблеми от обществото) и има за цел да събере актуализирана и по-изчерпателна информация за законите за психично здраве на европейските страни, използването на принудително или насилствено настаняване и лечение, практиката на изолиране и задържане, както и възникващите проблеми в областта на психичното здраве в Европа. Внимание е обърнато на всяка една от страните членки. Ние, разбира се, ще ви запознаем с частта, която разглежда България. 

Из доклад “Обозначаване и разбиране на изключването – институционални, принудителни и услуги на ниво общество и практики в Европа

“(…) редица страни създават основание за сериозна загриженост относно прилагането на препоръките и разпоредбите, приети на Европейско ниво, като например недостатъчно предоставяне на информация на хората с психични заболявания относно основните им права, правото им да бъдат представлявани пред съда, както и получаването на правна помощ. Анекдотични доказателства от различни страни – включително България, Литва, Чехия, Румъния, Унгария, Молдова – подкрепени от докладите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, показват, че лекарите и болниците често избягват „бюрокрацията“, свързана с принудително настаняване и принуждават пациентите да се съгласят на „доброволно“ настаняване и лечение, преди да има съдбно решение”.

А ето и част от главата, касаеща България, от същия доклад: 

България 

  • Население: 7 101 000 (Евростат, 2017 г.)
  • Страна по Конвенция за Правата на Хората с Увреждания (КПХУ): ДА, ратифициране на КПХУ: ДА 

Резюме

Българската система за психично здраве предлага болнично настаняване както за обострени случаи, така и амбулаторна помощ за живеещите в обществото. Но подпомагането в домашна среда (например подпомагани жилищни условия, домове за малки групи или центрове за отдих) практически не съществува в България. Въпреки че страната има почти 4000 легла за дългосрочно настаняване в институции за социални грижи за възрастни, няма стратегия за деинституционализация на психичното здраве. 

Въпреки предложенията за нови регламенти, България все още има пълни и частични режими на попечителство.

Подробна информация

Институции и психиатрични болници 

В България има общо 3 997 легла в 54 различни институции за пребиваване. Много от тези институции осигуряват услуги както за хора с психични проблеми, така и за хора с интелектуални разстройства или смущения в развитието. От всички 54 дома за грижи, 33 се намират в селските райони или в малки села, далеч от обществото. Средната продължителност на престоя и броят на пациентите са представени на местно/общинско ниво. 

Болничните легла за обострени случаи се намират из цяла България, както в многопрофилни болници, така и в специализирани психиатрични болници. През 2016 г. над 30 000 лица са били настанени в болнични заведения за лечение на остри психиатрични заболявания. Няма данни за средната продължителност на престоя в тези заведения. 

Подпомагане в домашна среда на ниво общество 

В България няма известни услуги в домашна среда (например поддържани жилищни условия от домашен тип, групови домове, домове за отдих или къщи тип „Сотерия“), подкрепящи хора с психични проблеми, живеещи в обществото.

Друга подкрепа за психичното здраве на ниво общество 

Съобщава се, че в България достъпът на потребители до нови услуги зависи от здравния статус, наличния сграден фонд, както и от възможността за защитаване на проекти. С малки изключения „жилищните услуги“ са микро-институции, които не осигуряват „социално включване“. 

Принудително настаняване и принудително лечение

Раздел 2 на глава 5 от българския Закон за здравето (2004) регулира принудителното лечение на психичното здраве. Заявките могат да бъдат направени или от ръководител на психиатрично заведение (обикновено от психиатър), или от прокурор. Решенията за настаняването и лечението могат да бъдат вземани от съда без съгласието на пациента. 

Задължително е участието на психиатър, юрист и прокурор. През 2016 г. са извършени 379 принудителни настанявания . Съгласно Закона за здравето, в България могат да се извършват обществени заявки за лечение (ОЗЛ). Няма налични данни за броя на ОЗЛ. 

Правоспособност и настойничество 

Настойничеството се регулира от Семейния кодекс (2009) и от Гражданския процесуален кодекс (2008). Съществува както пълно, така и частично настойничество. През 2012 г. е имало над 7040 лица под настойничество: 6249 под пълно и 791 под частично; 3679 лица под настойничество живеят в условия на дългосрочни домашни грижи. Въпреки предложенията за промени в наредбата за правоспособността, действителното регламентиране все още се отлага.

Друга информация 

В момента България няма стратегия за деинституционализация в психчното здраве. Неотдавна в Министерството на здравеопазването беше внесена за одобрение Национална програма за психично здраве 2018-2024, която определя частични мерки за деинституционализация. 

По линия на деинституционализацията на психично-здравните заведения в Национална здравна стратегия 2020 се казва така:

“Процесът на изграждане на капацитет за грижи в общността трябва да се планира на база на установените потребности и визия за деинституционализация и ресоциализация на болните с психични разстройства. Деинституционализацията и насочването към психично-здравни услуги в общността следва да е основано на спазването на правата на пациентите, оценка на техните индивидуални нужди и осигуряване правото им на избор. С особено внимание трябва да се подходи към процеса на подготовка и прехвърляне на болните, трайно пребиваващи в институциите за обслужване в общността. Необходимо е изграждане на капацитет за управление на този процес, в който да бъдат ангажирани всички заинтерсовани страни. 

Наред с това е необходимо да се предприемат мерки за промяна в нагласите на цялото общество към психично болните, което продължава да бъде стигматизиращо и дискриминационно, както и за осигуряване на възможности за сдружаване на психично болните и техните представители в организации, защитаващи техните права. Необходими са кампании и действия срещу стигматизацията в училищата и на работното място с цел да се благоприятства интегрирането на лицата, страдащи от психични разстройства, позволявайки им да имат полесен достъп до обучения, в т.ч. до адаптирани програми за обучение и до работни места. “

Снимка: Психично Здраве Европа
Текст: Ирина Атанасова

Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.
ОКР конференция
Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2
Имаме удоволствието да Ви поканим на еднодневна конференция, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Събитието е както за хора с преживелищен опит и техните близки, така и за професионалисти, които биха желали да обогатят познанията си.  Фокусът на конференцията е върху напредъка в разбирането и менажирането на това сложно и хетерогенно психично състояние, а лектори, с които ще Ви срещнем, са специалисти с богат, дългогодишен международен опит. 
Обеивно компуливно разтрото (Facebook Cover) (1) tran
Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,
Как миcлим за пcихичното зраве
"Човек на годината" 2022 беше присъдена на добролците, активистите и организациите, подкрепили засегнатите от войната в Украйна. "Кожа" получи това признание за психичноздравната помощ, която предостави онлайн още в първите часове на бомбардировките, а по-късно и на терен в София.
317513814-883058982689688-4299891078554369143-n