Докладът е озаглавен „Обозначаване и разбиране на изключването – институционални, принуителни и обществени пратики в Европа“ ( на хората с писхосоциални проблеми от обществото) и има за цел да събере актуализирана и по-изчерпателна информация за законите за психично здраве на европейските страни, използването на принудително или насилствено настаняване и лечение, практиката на изолиране и задържане, както и възникващите проблеми в областта на психичното здраве в Европа. Внимание е обърнато на всяка една от страните членки. Ние, разбира се, ще ви запознаем с частта, която разглежда България.
“(…) редица страни създават основание за сериозна загриженост относно прилагането на препоръките и разпоредбите, приети на Европейско ниво, като например недостатъчно предоставяне на информация на хората с психични заболявания относно основните им права, правото им да бъдат представлявани пред съда, както и получаването на правна помощ. Анекдотични доказателства от различни страни – включително България, Литва, Чехия, Румъния, Унгария, Молдова – подкрепени от докладите на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, показват, че лекарите и болниците често избягват „бюрокрацията“, свързана с принудително настаняване и принуждават пациентите да се съгласят на „доброволно“ настаняване и лечение, преди да има съдбно решение”.
А ето и част от главата, касаеща България, от същия доклад:
България
- Население: 7 101 000 (Евростат, 2017 г.)
- Страна по Конвенция за Правата на Хората с Увреждания (КПХУ): ДА, ратифициране на КПХУ: ДА
Резюме
Българската система за психично здраве предлага болнично настаняване както за обострени случаи, така и амбулаторна помощ за живеещите в обществото. Но подпомагането в домашна среда (например подпомагани жилищни условия, домове за малки групи или центрове за отдих) практически не съществува в България. Въпреки че страната има почти 4000 легла за дългосрочно настаняване в институции за социални грижи за възрастни, няма стратегия за деинституционализация на психичното здраве.
Въпреки предложенията за нови регламенти, България все още има пълни и частични режими на попечителство.
Подробна информация
Институции и психиатрични болници
В България има общо 3 997 легла в 54 различни институции за пребиваване. Много от тези институции осигуряват услуги както за хора с психични проблеми, така и за хора с интелектуални разстройства или смущения в развитието. От всички 54 дома за грижи, 33 се намират в селските райони или в малки села, далеч от обществото. Средната продължителност на престоя и броят на пациентите са представени на местно/общинско ниво.
Болничните легла за обострени случаи се намират из цяла България, както в многопрофилни болници, така и в специализирани психиатрични болници. През 2016 г. над 30 000 лица са били настанени в болнични заведения за лечение на остри психиатрични заболявания. Няма данни за средната продължителност на престоя в тези заведения.
Подпомагане в домашна среда на ниво общество
В България няма известни услуги в домашна среда (например поддържани жилищни условия от домашен тип, групови домове, домове за отдих или къщи тип „Сотерия“), подкрепящи хора с психични проблеми, живеещи в обществото.
Друга подкрепа за психичното здраве на ниво общество
Съобщава се, че в България достъпът на потребители до нови услуги зависи от здравния статус, наличния сграден фонд, както и от възможността за защитаване на проекти. С малки изключения „жилищните услуги“ са микро-институции, които не осигуряват „социално включване“.
Принудително настаняване и принудително лечение
Раздел 2 на глава 5 от българския Закон за здравето (2004) регулира принудителното лечение на психичното здраве. Заявките могат да бъдат направени или от ръководител на психиатрично заведение (обикновено от психиатър), или от прокурор. Решенията за настаняването и лечението могат да бъдат вземани от съда без съгласието на пациента.
Задължително е участието на психиатър, юрист и прокурор. През 2016 г. са извършени 379 принудителни настанявания . Съгласно Закона за здравето, в България могат да се извършват обществени заявки за лечение (ОЗЛ). Няма налични данни за броя на ОЗЛ.
Правоспособност и настойничество
Настойничеството се регулира от Семейния кодекс (2009) и от Гражданския процесуален кодекс (2008). Съществува както пълно, така и частично настойничество. През 2012 г. е имало над 7040 лица под настойничество: 6249 под пълно и 791 под частично; 3679 лица под настойничество живеят в условия на дългосрочни домашни грижи. Въпреки предложенията за промени в наредбата за правоспособността, действителното регламентиране все още се отлага.
Друга информация
В момента България няма стратегия за деинституционализация в психчното здраве. Неотдавна в Министерството на здравеопазването беше внесена за одобрение Национална програма за психично здраве 2018-2024, която определя частични мерки за деинституционализация.
По линия на деинституционализацията на психично-здравните заведения в Национална здравна стратегия 2020 се казва така:
“Процесът на изграждане на капацитет за грижи в общността трябва да се планира на база на установените потребности и визия за деинституционализация и ресоциализация на болните с психични разстройства. Деинституционализацията и насочването към психично-здравни услуги в общността следва да е основано на спазването на правата на пациентите, оценка на техните индивидуални нужди и осигуряване правото им на избор. С особено внимание трябва да се подходи към процеса на подготовка и прехвърляне на болните, трайно пребиваващи в институциите за обслужване в общността. Необходимо е изграждане на капацитет за управление на този процес, в който да бъдат ангажирани всички заинтерсовани страни.
Наред с това е необходимо да се предприемат мерки за промяна в нагласите на цялото общество към психично болните, което продължава да бъде стигматизиращо и дискриминационно, както и за осигуряване на възможности за сдружаване на психично болните и техните представители в организации, защитаващи техните права. Необходими са кампании и действия срещу стигматизацията в училищата и на работното място с цел да се благоприятства интегрирането на лицата, страдащи от психични разстройства, позволявайки им да имат полесен достъп до обучения, в т.ч. до адаптирани програми за обучение и до работни места. “
Снимка: Психично Здраве Европа
Текст: Ирина Атанасова
