Огромният стрес, на който ни подложи пандемията от изминалата година, направи нуждата от искрени разговори за това, което се случва вътре в нас, още по-голяма. Следвайки убеждението, че в моменти на криза литературата и изкуството могат да предложат убежище и път към лично и обществено израстване, един нов проект на докторантката Мила Даскалова и поетесата Надежда Тричкова кани всеки, който има желание, да потърси вдъхновение именно в лудостта си.

Вдъхновено от „Екселсиор“ и други сходни публикации, които Мила изучава, литературно списание „Подслон“ е пространство за размисъл, споделяне и себеизразяване. Всеки от нас носи своя товар, своето собствено слонче на раменете си. „Подслон“ е място да поговорим за тези слончета, да ги нарисуваме, да пишем за тях и за живота си с тях.

„Подслон“ приветства оригинални творби от всеки, който се интересува от темата за психично здраве, заболяване и здравеопазване. Произведенията могат да засягат темата толкова пряко или заобиколно, колкото желаят авторите.

Списанието приема поезия, проза и визуално творчество, като предлага възможност и за анонимна публикация.

Крайният срок за получаване на творби за първия брой е 7 февруари 2021г. Произведенията си изпращайте на имейла на редакцията: spisaniepodslon@gmail.com. 

Предисторията

Малко известен факт е, че през деветнадесети век множество психиатрични институции във Великобритания, Америка и Европа започват да публикуват списания и вестници, съдържащи творби на пациенти. Целите на тези публикации варират. Някои се фокусират върху рекламиране на съответната институция и информиране на патроните ѝ и обществото за нейните дейности. Други целят да предложат на пациентите забавен и потенциално целебен начин да разнообразят монотонното ежедневие в психиатрията. Трети, като литературното списание на Кралската институция за душевно болни „Джеймс Мъри“ в Шотландия, носещо заглавието „Екселсиор“, си поставят по-големи цели – например да се борят с предразсъдъците и дискриминацията, на които са подложени хората с психични проблеми.

Каквито и да са намеренията зад публикацията, всички тези списания и вестници дават шанс на личности, изправени едновременно срещу вътрешните си борби и тежестта на етикетите, които им биват поставени, да потърсят гласа си и да напомнят на света за своето съществуване и човечност. Макар и поставени в периферията на обществото, тези хора използват печата, за да се обединят и да общуват със света, който временно или постоянно ги е отхвърлил.

През 1866г. един от авторите, пишещи за „Екселсиор“ заявява:

„Всички хора са малко или много душевноболни, т.е. няма човек, който в определен момент или в някои отношения да покрива всички стандарти на перфектното душевно здраве. В нито един конкретен случай не става въпрос за абсолютно здраве или обратното, а за вид и степен на отклонението.“

През изминалите 154 години от това изказване, по света, а и в България става все по-прието да говорим за психичното здраве, но много от предразсъдъците, с които се сблъскват пациентите от деветнадесети век, остават. Признаването на проблеми с психиката често се счита за проява на слабост. Психическите заболявания биват бъркани с недостатъци на характера, с проявления на слаба воля. Отношението спрямо хората с диагноза и езикът, който се употребява, често са обидни. Лудостта продължава да се възприема като непредвидима, опасна сила, вместо като естествена част от човешкото съществуване, като част от всеки от нас.

За вдъхновение разгледайте дигитализираното списания: „Новолуние“ (New Moon) на Кралската лудница „Крайтън“ в Дъмфрис, Шотландия.