Списание „Подслон“: ново пространство за размисъл, споделяне и себеизразяване. Ти си авторът.

Огромният стрес, на който ни подложи пандемията от изминалата година, направи нуждата от искрени разговори за това, което се случва вътре в нас, още по-голяма. Следвайки убеждението, че в моменти на криза литературата и изкуството могат да предложат убежище и път към лично и обществено израстване, един нов проект на докторантката Мила Даскалова и поетесата Надежда Тричкова кани всеки, който има желание, да потърси вдъхновение именно в лудостта си.

Вдъхновено от „Екселсиор“ и други сходни публикации, които Мила изучава, литературно списание „Подслон“ е пространство за размисъл, споделяне и себеизразяване. Всеки от нас носи своя товар, своето собствено слонче на раменете си. „Подслон“ е място да поговорим за тези слончета, да ги нарисуваме, да пишем за тях и за живота си с тях.

„Подслон“ приветства оригинални творби от всеки, който се интересува от темата за психично здраве, заболяване и здравеопазване. Произведенията могат да засягат темата толкова пряко или заобиколно, колкото желаят авторите.

Списанието приема поезия, проза и визуално творчество, като предлага възможност и за анонимна публикация.

Крайният срок за получаване на творби за първия брой е 7 февруари 2021г. Произведенията си изпращайте на имейла на редакцията: spisaniepodslon@gmail.com.

Предисторията

Малко известен факт е, че през деветнадесети век множество психиатрични институции във Великобритания, Америка и Европа започват да публикуват списания и вестници, съдържащи творби на пациенти. Целите на тези публикации варират. Някои се фокусират върху рекламиране на съответната институция и информиране на патроните ѝ и обществото за нейните дейности. Други целят да предложат на пациентите забавен и потенциално целебен начин да разнообразят монотонното ежедневие в психиатрията. Трети, като литературното списание на Кралската институция за душевно болни „Джеймс Мъри“ в Шотландия, носещо заглавието „Екселсиор“, си поставят по-големи цели – например да се борят с предразсъдъците и дискриминацията, на които са подложени хората с психични проблеми.

Каквито и да са намеренията зад публикацията, всички тези списания и вестници дават шанс на личности, изправени едновременно срещу вътрешните си борби и тежестта на етикетите, които им биват поставени, да потърсят гласа си и да напомнят на света за своето съществуване и човечност. Макар и поставени в периферията на обществото, тези хора използват печата, за да се обединят и да общуват със света, който временно или постоянно ги е отхвърлил.

През 1866г. един от авторите, пишещи за „Екселсиор“ заявява:

„Всички хора са малко или много душевноболни, т.е. няма човек, който в определен момент или в някои отношения да покрива всички стандарти на перфектното душевно здраве. В нито един конкретен случай не става въпрос за абсолютно здраве или обратното, а за вид и степен на отклонението.“

През изминалите 154 години от това изказване, по света, а и в България става все по-прието да говорим за психичното здраве, но много от предразсъдъците, с които се сблъскват пациентите от деветнадесети век, остават. Признаването на проблеми с психиката често се счита за проява на слабост. Психическите заболявания биват бъркани с недостатъци на характера, с проявления на слаба воля. Отношението спрямо хората с диагноза и езикът, който се употребява, често са обидни. Лудостта продължава да се възприема като непредвидима, опасна сила, вместо като естествена част от човешкото съществуване, като част от всеки от нас.

За вдъхновение разгледайте дигитализираното списания: „Новолуние“ (New Moon) на Кралската лудница „Крайтън“ в Дъмфрис, Шотландия.

Валидиране на емоции – какво не работи?

Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.