12 октомври 2025 г. — Първият доклад на „Галъп“ „Състоянието на емоционалното здраве в света“ показва, че отрицателните емоции в глобален мащаб остават значително по-високи от нивата отпреди десет години, въпреки лекото подобрение в сравнение с пиковите стойности по време на пандемията. Тези високи нива на стрес, тъга и гняв не са просто въпрос на индивидуално благополучие – те са пряко свързани с общественото здраве, усещането за сигурност и мира в света.
През 2024 г. проучванията на „Галъп“ в 144 страни показват, че все по-голям брой хора изпитват отрицателни емоции в сравнение с преди десетилетие. 39% от възрастните споделят, че са се тревожили много през предходния ден, 37% са изпитвали стрес, 26% са чувствали тъга, а 22% – гняв. С изключение на физическата болка, всички тези отрицателни емоции са се понижили спрямо пиковите нива по време на пандемията, но все още са поне с четири процентни пункта по-високи от стойностите през 2014 г.
Въпреки това положителните емоции не са изчезнали. Хората по света продължават да съобщават, че изпитват радост, усмивки и се чувстват отпочинали. 88% казват, че са били третирани с уважение през изминалия ден – увеличение с три пункта спрямо 2023 г. и едно от най-високите нива, регистрирани някога. 73% споделят, че са се усмихвали или смели много, 73% са изпитали удоволствие, а 72% са се чувствали отпочинали. Половината от анкетираните (52%) казват, че са научили или са се занимавали с нещо интересно – лек спад спрямо предходните години, но все пак над нивата от 2014 г.
„Галъп“ сравнява ежедневните емоции на хората с два индекса на мира, изготвени от Института за икономика и мир – Глобалния индекс на мира и Индекса на позитивния мир. Резултатите показват, че отрицателните емоции – като тревога, тъга и гняв – са по-чести в държави с по-ниски нива на мир и повече конфликти. Дори когато се отчете влиянието на икономическите фактори, като брутния вътрешен продукт на глава от населението, връзката между негативните емоции и липсата на мир остава силна. Това означава, че богатството само по себе си не е достатъчно, за да осигури емоционално благополучие.
Освен това загубата на мир е свързана с по-ниска продължителност на живота. В страни, където отрицателните емоции са по-разпространени, хората често живеят по-малко, а системите за здравеопазване и общностна подкрепа са по-слаби. Когато обществата губят усещането за мир и сигурност, ежедневието става по-трудно, по-напрегнато и по-несигурно. Обратното – когато мирът е стабилен, хората имат пространство да се чувстват по-добре, да се свързват с другите и да поддържат по-добро физическо и психическо здраве.
„Галъп“ описва емоциите като „жизнени показатели“ на обществата – важни сигнали за състоянието на човешкото благополучие. Според авторите на доклада, разбирането на тези емоционални тенденции може да помогне на лидерите да вземат по-информирани решения, които подкрепят не само икономическия растеж, но и социалната стабилност, мира и здравето в дългосрочен план.
