Самотата в ЕС – проучване на Съвместния изследователски център към ЕК

Проучване на Съвместния изследователски център към Европейската комисия показва, че самотата и социалната изолация имат вредни последици за психичното и физическото здраве, както и значителни последици за социалното сближаване и доверието в общността. Следователно както самотата, така и социалната изолация все повече се признават за критични проблеми на общественото здраве, които заслужават внимание и трябва да бъдат разгледани с ефективни стратегии за намеса.

Изследванията показват, че самотата и социалната изолация имат вредни последици за психиченото и физическото здраве, както и значителни последици за социалното сближаване и доверието в общността. Следователно както самотата, така и социалната изолация все повече се признават за критични проблеми на общественото здраве, които заслужават внимание и трябва да бъдат разгледани с ефективни стратегии за намеса.

Пандемията от COVID-19 също драматично промени живота и социалните практики на европейците. Ограниченията на мобилността и мерките за социално дистанциране, приети за ограничаване на разпространението на вируса, предизвикаха обществени дискусии относно непредвидените странични ефекти от тези ограничения, особено под формата на самота и социална изолация. Някои се опасяват, че самотата може да има последици дълго след отшумяването на вируса.

Настоящият доклад предлага преглед на текущото състояние на познанията за самотата и социалната изолация в ЕС. Той представя основните констатации от два емпирични анализа, извършени от Съвместният изследователски център* (Joint Research Centre,JRC), използвайки два допълващи се източника на информация, а именно анкетни и онлайн данни. Анализът, базиран на данни от проучването, предлага картина на последните тенденции в самоотчетените нива на самота в ЕС и идентифицира преобладаващите социално-демографски и географски характеристики, свързани с самотата преди и през първите месеци на пандемията COVID-19. Данните от проучването показват, че пандемията от COVID-19 увеличи проблема. Делът на респондентите, които се чувстват самотни, често се удвоява след епидемията от COVID-19. Освен това младите възрастни бяха ударени по -тежко.

Анализът, базиран на онлайн данни, разглежда тенденциите в онлайн медийните репортажи за самотата и социалната изолация между януари 2018 г. и януари 2021 г. Обемът на статиите по тези теми се измерва на месечна база и спрямо държавите-членки, а събраните статии се анализират в дълбочина за идентифициране на преобладаващите настроения, съдържащи се в тях, и откриване на повтарящи се модели в основните разкази. Репортажите в интернет за самотата и социалната изолация са се удвоили по време на пандемията. Разказите до голяма степен засягат здравните последици от самотата. Анализът на каталозите за онлайн медийни репортажи, също типологизира и дава примери за политически инициативи, насочени към борба със самотата и социалната изолация. Публичните инициативи варират в различните държави-членки. Като цяло повечето интервенции са реализирани на местно ниво и рядко са част от по-систематични програми.

Докладът може да прочетете ТУК. 

*Съвместният изследователски център (JRC) е вътрешната научна служба на Комисията. Той подпомага с научни съвети изготвянето на политики на ЕС.

Фондация „КОЖА – платформа за психично здраве“ представя резултатите от третата вълна на националното проучване за нагласите към психичното здраве в България, проведено от социологическа агенция „Мяра“. Данните от 2026 г. са представени в сравнение с предходните вълни от 2020 и 2023 г.
Цветана Сапова е радиоводеща в БГ Радио и едно от разпознаваемите млади лица в българския ефир. Води „Второто кафе“ и класацията „Нашите 10“, а през 2025 г. участва и в предаването „Кой да знае?“ по bTV. Освен с работата си в радиото, Цветана привлича внимание и с откритостта, с която говори за лични теми, включително преживяванията си с хранителни разстройства. Именно тази автентичност и искреност ѝ печелят последователи, симпатии и усещането, че зад гласа от ефира стои човек, който не се страхува да бъде истински.
Докладът, публикуван от ОИСР, показва, че психичните разстройства засягат над 20% от хората в страните от ОИСР и ЕС. Най-разпространени са тревожните разстройства, следвани от депресията и зависимостите към алкохол и други психоактивни вещества. Особено засегнати са младите хора, жените и хората с по-нисък социално-икономически статус.
Борис Бъндев е социален предприемач, който превръща достъпността в работещ бизнес модел. Като дете на глухи родители (CODA) за него жестовият език е майчин. Борис пренася автентичния си опит от света на тишината в своите проекти – Sheep Academy и маркетинг агенцията The Variant. Широката публика го познава от сцената на „България търси талант“, където показа красотата на жестовия език като изкуство, а професионалните му успехи му отреждат място в престижната класация на Forbes „30 под 30“. Борис не просто говори за социална промяна – той активно руши комуникационните бариери и учи бизнеса как да бъде по-приобщаващ.
Гери Турийска е културен предприемач и автор на музика и текстове за българската поп и рок сцена. Създател на литературната платформа Пощенска кутия за приказки, която вече 16 години популяризира автори и артисти от страната. Водещ в Дарик радио на предаването “Сряда следобед с Гери Турийска”, което се занимава с култура и образование. Майка на Аника.