Автор: Ирина Атанасова
Илюстрации: Ирина Арменкова
Да разбератe какво се случва в мозъка, може да бъде първата стъпка към силата да правите по-самостоятелни избори. Това важи както за децата, така и за техните родители. Колкото по-рано поставим основите на емоционалната интелигентност на децата, толкова по-солидни и надеждни ще са те, когато дойде време да я използват.
Понякога мозъкът ни се оказва завладян от емоции или чувства на страх, тъга или гняв. Може да бъде много объркващо, когато това се случи, особено за децата, които все още нямат опит с това измамно усещане за загуба на контрол. Затова е важно да им помогнем да разберат, какво се случва с мозъка, когато емоциите седнат зад волана. За тях е също така от полза да им дадем необходимия набор от думи, с които да могат да назовават емоционалните си преживявания, за да ги разберат. Мислете за емоционалната интелигентност като за чужд език – ако научите децата да разпознават и назовават емоциите си, ще можете да говорите за тях свободно и заедно да се учите да ги управлявате по най-добрия и здравословен начин.
В следващите редове ще ви представим един от многото начини как да говорите с децата за емоциите и мозъка по увлекателен и достатъчно опростен начин, за да могат те (а защо не и вие) да разберат. Идеята е на д-р Дан Сийгъл и Тина Брайсън и е подробно изложена в книгата „The whole-brain child“ („Детето с целия му мозък“). Вдъхновени от тази идея, с аниматора Ирина Арменкова се постарахме да ви я представим просто, приятно и увлекателно – с думи и картинки.
Къщата на мозъка – горният и долният етаж
Представете на детето мозъка като къща с два етажа. Разкажете му какво се случва на всеки от етажите и кой живее на тях. По този начин, това, с което всъщност ще запознаете детето, са функциите на неокортекса (нашият „мислещ“ мозък – горния етаж) и лимбичната система и малкия мозък (нашите “чувстващи” и “усещащи” мозъци – долният етаж).
Една от основните теории предполага, че мозъкът се развива еволюционно на слоеве: рептилен, лимбичен и неокортекс. Вътрешният слой над гръбначния мозък (наричан още рептилен, защото е единственият главен мозък, който имат влечугите) е най-старият мозъчен дял, документиран от западната медицина. Това е мозъкът, който направлява дейността на инстинктите, които позволяват оцеляването и запазването на вида.
Хронологично, следващият мозъчен дял е лимбичният мозък. Той се е развил след рептилния, за да могат бозайници от един и същ вид да се познават и да изграждат връзки помежду си. Представлява доста сложен апарат, който е отговорен за емоционалното ни съществуване (сред много други отговорности).
Неокортекстът, както подсказва и името му, е най-новото попълнение на мозъчната структура и благодарение на него ние хората боравим с език, извършваме сложи логически задачи, мислим абстрактно и пр., Неокортексът е нашият мислещ мозък.
Кой живее на горния етаж?
На горния етаж са мислителите, разрешителите на проблеми, планьорите, регулаторите на емоции, изобретателите – гъвкавите и емпатични типове. Можете да им дадете имена – Спокойният Гошо, Изобретателният Стефан и Дипломатичната Марийка. С други думи, на този етаж ще нанесем неокортексът.
Кой живее на долния етаж?
На долния етаж са тези, които чувстват и усещат – лимбичният и рептилният мозък. Те са изцяло фокусирани върху това да ни пазят здрави и непокътнати, а нуждите ни винаги да са посрещнати. Инстинктът ни за самосъхранение е родом от този етаж.
Всеки един от обитателите на долния етаж е отговорен за това винаги да е на щрек за опасност, да бие алармата, когато има такава и да подготвя тялото ни да се бие, да бяга или да се скрие веднъж, щом опасността е на лице. На този етаж ще срещнем Иван Паниката, Страхливата Ирина или Големият Шеф Ботушев.
Няма никакво значение как ще ги кръстите – дали ще е Иван Паниката или страхливата коза – това е въпрос на ваша лична интерпретация. Важно е детето да разбере за кои функции на мозъка говорите.
Затворената капандура: когато долния етаж поеме контрол
Нашите мозъци работят най-добре, когато двата етажа работят заедно и в хармония. Представете си, че през капандурата, която свързва горния и долния етаж, минава поточна линия, по която постоянно се движат кофи с информация. Именно това движение на информация между етажите ни помага да взимаме добри решения, да изграждаме приятелства и да се разбираме с хората, да измисляме вълнуващи игри, да се успокояваме сами и да се избавяме от неприятни ситуации.
Понякога на долния етаж Страхливата Ирина забелязва опасност, Иван Паниката бие алармата и преди да сме се усетили – Големия Шеф Ботушев вече е натиснал червения бутон, за да въведе тялото в режим да подготовка за действие при екстремни ситуации. Големия Шеф Ботушев има силно изявени лидерски качества и силният му басов глас отеква в цялата къща: „ЗАТВОРЕТЕ КАПАНДУРАТА! ВТОРИЯТ ЕТАЖ МОЖЕ ДА СЕ ВЪРНЕ ОБРАТНО КЪМ РАБОТА, КОГАТО ИЗЛЕЗЕМ ОТ ТАЗИ УЖАСЯВАЩА ОПАСНОСТ!!“ Човечета от долния етаж залостват вратата и комуникацията между етажите моментално секва.
Понякога най-здравословното решение е да затворим капандурата
Когато всички в къщата на мозъка вдигат врява, е трудно който и да е да бъде чут. Големият Шеф Ботушев заглушава горния етаж, за да може човечетата от долния етаж да подготвят тялото за действие в режим на опасност. Той може да подаде сигнал към други части на тялото, да се задейства или пък да спрат работа. Той може да забърза работата на сърцето, за да сме готови бързо да избягаме или пък да напрегне мускулите ни, за да влезем в битка с всичката си сила. Той може също да каже на части от тялото ни да бъдат много-много тихи, за да не издаваме и звук, ако се наложи да се скрием. Ботушев прави това, за да ни пази.
Опитайте като попитате детето, кога според него тези реакции ще са най-силни. Най-добре е да използвате въображаеми и забавни примери, които няма как да се случат, за да може детето да си ги представи като игра, без наистина да се плаши от тях. Например – какво ще направят пичовете от долния етаж, ако на площадката се появи ядосан розов слон.
Всеки затваря капандурата си
Помислете за примери, които да дадете на детето, за това как всеки може да затвори капандурата. Избирайте примери, които не са стресиращи, защото в противен случай може да затворите капандурата му още с първия пример. Например:
Помниш ли когато мама изгуби ключовете на колата, а вече закъснявахме за училище. Помниш ли как мама търсеше все на едно и също място, все не ги намираше и това я направи малко лудичка? Това е защото долния етаж беше поел контрол и капандурата между двата етажа беше затворена. Така част от мозъка на мама изобщо не работеше като хората.
Когато долния етаж се обърка
Понякога има случаи, в които затваряме капандурата, в готовност да срещнем опасност, а все още имаме нужда от Спокойния Гошо, Изобретателния Стефан и Дипломатичната Марийка, за да ни помогнат в напрегната ситуация.
Всички затваряме капандурата понякога, но децата го правят по-често, от колкото възрастните. При децата, Големия Шеф Ботушев може да се превъзбуди прекалено много и да натисне паник-бутона, за много малки и ненужни неща. Това е защото горния етаж на децата е все още в процес на строеж. Всъщност, този строеж продължава почти до средата на 20-те години. За да обърнете повече внимание на тази част от развитието и важността на тази част от къщата, може да попитате децата:
Виждали ли сте някога мама или татко да се тръшнат на пода в супермаркета и да реват до посиняване, защото искат шоколад?
Децата често отвръщат на това с кикот, a кикотът е добър сигнал, защото показва, че все още са в играта, обръщат внимание и учат. Обяснете им, че мама и татко също много обичат шоколад, но просто са имали повече време да научат Спокойния Гошо, Дипломатичната Марийка и Разрешаващия-проблеми Данчо да работят в екип с Големия Шеф Ботушев. Така те могат да го спрат да натисне паник-бутона, без да е нужно. Изисква практика и е хубаво да напомните на децата, че техният мозък е все още в процес на строеж и се учат с опита.
По този начин научавате децата на функционални начини да се справят със силните емоции и чувства и част от това обучение е чрез разговори за нещата, които са се объркали.
От общия език до емоционалната регулация
След като веднъж сте представили всички човечета в къщата на мозъка, вече имате общ език, с помощта на който да помогнете на детето да се научи да регулира емоционалните си реакции. Например: „Изглежда, че Големия Шеф Ботушев се готов да натисне паник-бутона, а? Да видим дали Спокойният Гошо не може да изпрати съобщение, което казва да си поемеш няколко пъти дълбоко въздух и да видим какво друго можем да направим с това положение.“
Езикът на къщата на мозъка позволява на децата да говорят по-спокойно за собствените си грешки, без да се самообвиняват и натоварват с вина. Позволява им да говорят за грешките като нещо отделно от тях (екстернализиране). Представете си колко е трудно да кажеш – Днес ударих Лили в училище, вместо – „Големият Шеф Ботушев нещо откачи днес и хлопна капандурата.“
Някои родители се безпокоят, че това оневинява децата и им дава извинение за лошо поведение, като го прехвърлят на Бoтушев. В по-широк план, това позволява на децата да научат функционални начини за справяне със силните, завладяващи емоции и част от това учене се случва посредством разговори за нещата, които са се объркали и са отишли в грешна посока. Ако децата се чувстват спокойни да говорят с вас за грешките си, тогава можете да накарате горните си етажи да работят заедно в посока на решаване на проблемите. Но не означава, че това ще ги спаси от последствията или ще намали отговорността. Означава, че можете да им задавате въпроси като – „Какво мислиш, че може да се направи, за да помогнем на Ботушев да държи капандурата отворена?“
Запознаването с къщата на мозъка може да помогне на родителите да помислят как биха могли да реагират, когато детето им е обладано от гняв, страх или потъва в сълзи. Опитвали ли сте се да кажете на детето да се успокои, когато е затворило капандурата и не можете да се свържете с горния етаж? Ние сме пробвали. Това, което знаем за къщата на мозъка е, че Спокойният Гошо живее на втория етаж и когато Ботушев затвори капандурата, Спокойният Гошо не може да направи нищо, за да успокои дете, докато капандурата не се отвори. Затова понякога родителите (учителите, бабите и дядовците, гледачите…) трябва да помогнат на децата да отворят отново връзката между двата етажа и това трябва да стане с търпение, емпатия и много пъти ние самите да си поеме дълбоко въздух и да не затваряме собствените си капандури.
От тук на къде?
Не очаквайте да нанесете всички геройчета в къщата и да разопаковате в един ден. Нанасянето в нова къща отнема време, същото както и изучаването на мозъка. Започнете този разговор и правете чести преговори. Опитайте различни креативни начини да изследвате къщата на мозъка заедно с детето. Ето няколко идеи:
- Нарисувайте къщата на мозъка и всички геройчета в нея.
- Нарисувайте картинка как изглежда къщата, когато капандурата е затворена.
- Нарисувайте и изрежете главните геройчета от горния и долния етаж.
- Напишете историйки за приключенията на различните геройчета в къщата на мозъка.
- Използвайте къща за кукли или ако нямате, направете къща от кутия за обувки и я населете с геройчета на долния и горния етаж.
Ако се сещате за други креативни начини да изследвате къщата на мозъка, пишете ни – ще се радваме да споделим с всички. Можете да изтеглите картинки за оцветяване от ТУК и ТУК.
