Елисавета Белобрадова, известна онлайн като Letiashtata Kozzila Erato, е възпитаник на 9 Френска езкова гимназия и дипломиран юрист от Софийски Университет; майка на три деца, съосновател на платформата „Майко Мила!” и фондация „Оле Мале”; автор на няколко хумористични книги.

Елисавета Белобрадова

Защо се съгласи да участваш?
Защото проектът е много полезен, третира проблеми, които са ми истински близки, а именно психичното здраве на хората. А и кой не обича да отговаря на въпроси. Интервютата са приятно егоистично преживяване за всеки.

Какво означава за теб да си жена? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено-добавена стойност?
Аз съм просто устроен човек, затова – да, считам го за биологична особеност на пола. Сиреч, женски пол, доколкото това може да е особеност, като се има предвид колко много жени има по света. Да си жена означава да си човек от женски пол. Разбира се, това не значи, че непременно си щастлива от този факт, но така стоят нещата. Има много места, в които да си жена е истинска трагедия или най-малкото предизвикателство. Аз конкретно в собствената си държава, в града, в който живея и с работата, която упражнявам, съм доволен човек от женски пол.
И да, разбира се, че свързвам жените с определени социални роли, но дали тези роли прилягат на природата ни, е друг въпрос. Макар да имам три деца и да извършвам голяма част от задълженията, които една жена исторически е наследила, никога не съм била запалена традиционалистка. Не обичам да готвя, да чистя, да отглеждам цветя, да изрязвам мечета и да апликирам картички. Ако ме оставиш на самотек, вероятно ще прекарам живота си в ресторанти, фитнеси и на работа. Но както казах по-горе, пълно щастие няма и слава Богу.

Какво означава за теб да си реализирана жена? Майчинството има ли задължителен характер в това уравнение?
Да си реализирана жена означава да достигнеш момента, в който гледаш през прозореца и си казваш „Е, за това ли беше цялата дандания?“. Реализираната жена е жена в екзистенциална криза, която е направила всичко, което е пожелала, постигнала е каквото ѝ е хрумнало и изпада в тъгата на бъдещето „нищо“, към което върви. Но не се оплаквам, защото това „нищо“ е хиляди пъти за предпочитане пред съдбата на потисната жена, която никога не е имала шанса да реализира това, което е вътре в нея.
Що се отнася до майчинството, не мога да говоря за другите жени и тяхното отношение, но да имаш дете е изживяване, което няма сравнение с никое друго. Природата вгражда любов в тялото и ума ти към едно непознато, беззащитно същество, прилично на животинче. Това е изумителен процес, който не спира никога, а пред очите ти това същество се оформя в самостоятелен човек, който страда, смее се, проваля се и ти страдаш, смееш се, и се проваляш заедно с него. Понякога даже повече. Няма начин това да не те направи по-голям човек. По-неспокоен, по-страхлив, по-смел, по-решителен и нерешителен.
За мен майчинството е определящо, но не за реализацията ми, а за феминистката в мен. Преди да имаш дете не си изпитала истински натиск върху себе си да се откажеш от това, което искаш да правиш.
Независимо дали желаеш, си длъжна да промениш приоритетите си и то с цяло сърце. Е, аз да пукна, но не ги промених. Просто добавих още един.

Кои са вярванията, убежденията и чертите на характера ти, които са ти носили под някаква форма дискомфорт или страдание, върху които си работил усилено, за да промениш или са се променяли с времето от обстоятелтвата около теб?
Основният ми проблем, с който никога не успях да се справя, е липсата на място, към което принадлежа. Използвам „място“ като дума за всичко, което се сетите – места, хора, хобита, музика. Тази липса на принадлежност води всякакви странични проблеми като тревога, постоянно неудовлетворение или по-скоро липса на моменти на удовлетворение. Депресията от безсмислието в живота ми е постоянен спътник и за да не оставам насаме с нея, се закачам като удавник за образи, идеи, бъдещи проекти, които да ме държат на повърхността. Липсата на пристан, където да си почина, е вечен кошмар.
Хората си купуват вили и ходят там, когато им стане тежко. Аз просто си седя и чакам да се появи някоя кола на стоп, която да ме закара до следващата идиотщина, която ми се стори интересна, за да не мисля какво се случва вътре в мен.
Инак, ми се щеше да съм по-подредена, търпелива и спокойна. Да има методология в живота ми.

Разкажи ми за моментите, в които си усещала най-голяма трудност да продължиш и самочувствието ти е било наранено – защото те е било страх, защото не си имала вяра в себе си, в бъдещето, защото си смятала, че не си достатъчна? Какво беше преживяването за теб и тръгна ли си от него с някакви поуки?
Макар да имам някаква фалшива популярност в социалните медии и да изглежда като да си вадя червата публично, реално пазя дистанция от повечето хора. Моментите, в които съм се чувствала истински уязвима, са свързани с много лични изживявания и не бих ги споделила.
Но поне в най-тежките моменти разбрах в известен смисъл що за човек съм: аз съм човек-животно. Вероятно прегладнял, злобен носорог (женски, разбира се). Затова е и добре да се държа в постоянно състояние на сравнително доволство. Тогава съм поносима, имам енергия да генерирам някаква доброта и човечност и да не се вторачвам в черната дупка, дето все стои до мен.
Другото, на което се научих, е че имам нужда от вътрешно лично пространство. Защитата на това пространство изисква много физическо време насаме, в което тялото ми да не се съобразява с чужди тела.

Kаква е връзката ти с емоциите? Намираш ли, че можеш да ги разпознаваш, назоваваш и разговаряш за тях и смяташ ли, че това е необходимо умение?
Имам чудесна връзка с емоциите си и мога много ясно, конкретно и вярно да ги назовавам. Проблемите са другаде. Първо, емоциите ми са прекалено много. Досадно много. Страдам от глобално замърсяване с емоции и в повечето време не ги понасям, защото ме изтощават психически и физически. Освен това, едно е да разбираш емоциите си, друго е да ги владееш. Моите не подлежат на превъзпитание. Само на заглушаване. Да си мълча и да не мърдам е максимумът, на който съм способна.

С какво асоциираш понятието лудост. Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея?
Понятието лудост няма романтичен оттенък за мен. Като чуя “всички сме луди по собствен начин” и ми прилошава. На хората им е много важно да се изпъчат и да кажат “аз съм луд/а”, като че това ще ги направи по-различни и по-ценни. Не, не си по-различен и по-ценен. Обикновен човек си и вероятно нищо кой знае какво. В този смисъл лудостта за мен е обективно психично състояние, което се квалифицира като болестно. От там насетне не бих разсъждавала на тая тема, защото не е моята и бих могла, без да искам, да кажа нещо неподходящо, което да нарани някой, който страда, докато аз се обяснявам с великите си мисли.

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?
Много съм привързана към тялото си. Силно е, здраво е, щастливо е и даже изглежда добре, но си има собствен живот и философия. Често се налага да се борим една с друга, защото докато на мен обикновено ми се умира, на нея (това е тяло в женски род) ѝ се яде свинско със зеле и ѝ се вдигат щанги. Освен това, на мен ми се пие и пуши, пък на нея ѝ се тича и ѝ се правят стойки на ръце и понякога трябва да правим всички неща наведнъж, което обезсмисля разходите и усилията, но майната му. Общуването ни е мъчителен процес и когато намерим нещо, което ни харесва и на двете, щастието е голямо, защото е изключителна рядкост.
И всъщност тялото ми е най-хубавото, което имам. Не мога да си представя как бих живяла, ако то не произвеждаше без никакво усилие енергия, хормони, удоволствия, агресия. Ако отвратителният ми характер и депресираната ми, комплексирана душа бяха разположени в унило, тъжно тяло с проблеми с щитовидната жлеза, например, щеше да е ужасно. Но засега имам страхотен късмет, благодарна съм и гледам да ѝ угаждам.

Психично здраве Европа* стартира новата лидерска програма за младежи от Европа на възраст 18-25 години. Програмата предлага възможност да се гарантира, че гласовете на младите хора са в основата на движението за психично здраве. Ние от фондация Кожа - платформа за психично здраве се надяваме, че България ще има свой представител!
1
Конференцията, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) и свързаните с него растройтва, която се проведе в края на 2023 г., представи петима лектори с различен с различна експертиза. В този материал ще намерите както кратки описания на техните презентациите, така и видеозаписите от конференцията. Ще намерите и личните истории на хора, живеещи с ОКР, с което се надяваме, че ще видите това разстойство през неговия ежедневен човешки облик.
ОКР конференция
Георги Ненов. На 37 години1 от София . Неженен, но щастливо обвързан и баща на едно малко Кате. Създател и водещ на подкаста “Свръхчовекът с Георги Ненов”, който от почти 8 години всеки вторник разказва истории, които вдъхновяват. Отдаден на спорта - в конкретния момент на бразилското джу джицу. Забавлява се като кара неща - автомобил, мотоциклет и/или ски. Обича да чете и слуша книги и подкасти и да се среща с хора за пример. Напоследък посещава училища извън София, за да се срещне с гимназисти и да им разкаже за уроците, които той е получил от над 400 госта и да им помогне да повярват, че имат свой собствен свръхчовешки път - в образованието, в кариерата, в живота.
Gerogi Nenov Ubermensch
Оля Антонова, позната като Оля Малинова, е известна с много неща, но две се открояват - комедия и вино. Семейният бизнес на Оля е първият и най-голям производител на плодови вина в България - "Трастена". Заедно с Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова основават компанията за стендъп "Три жени на микрофона". Сред популяните спектакли на компанията са "Добрата, Лошата и Красимира" и моноспектакълът "Министър на щастието".
Olq 2
Имаме удоволствието да Ви поканим на еднодневна конференция, посветена на Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Събитието е както за хора с преживелищен опит и техните близки, така и за професионалисти, които биха желали да обогатят познанията си.  Фокусът на конференцията е върху напредъка в разбирането и менажирането на това сложно и хетерогенно психично състояние, а лектори, с които ще Ви срещнем, са специалисти с богат, дългогодишен международен опит. 
Обеивно компуливно разтрото (Facebook Cover) (1) tran
Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,
Как миcлим за пcихичното зраве