Защото е важно да говорим. Кампании за психично здраве.

Автор: Ирина Атанасова

Доброто психическо здраве всякога има положителен ефект, както върху конкретния човек, така и върху тези около него. “Психическото здраве е най-лошо там, където има липса на комуникация“, казва проф. Андрю Соломон в интервю по повод Доклада на ООН за световното щастие и мястото на България в него.

У нас не се говори за психично здраве или ако се говори, често е безразсъдно, неинформирано и – дезинформиращо. Такъв негативен пример е скорошна социална радиореклама, насочена към млади хора срещу злоупотребата с наркотици, в която водещия слоган гласеше: „Наркоманът е лузър“. Подобно на диабета, рака и сърдечните заболявания, пристрастяването се дължи на комбинация от поведенчески, социо-икономически и биологични фактори, където генетичната предразположеност представляват около половината от вероятността индивид да развие адикция. Публичното дисквалифициране на хора, които страдат от нещо, което отдавна е квалифицирано като заболяване, не само не помага, а е опасно. В същото време Националният Център по Наркомании е на ръба на оцеляване.

Информираният обществен диалог за психично здраве у нас е належащ. Належащо е и разработването на услуги. Всеки един от нас трябва да е наясно, че проблемите с психиката са проблеми, за които има решения и за тях трябва да се говори. Извеждането на темата на светло ще я направи по-разбираема, по-приета и по-достъпна и ще даде възможност на тези, които се нуждаят от подкрепа – да я потърсят и получат.

Примерите за успешни чуждестранни кампании са много, както и предлаганите услуги. Във Великобритания, където имам личен опит в работа с организации за психично здраве, работят над 10 национални неправителствени организации (този списък, на една от организациите, изброява 17 организации), в тясна връзка със заложените национални стратегии за превенция и лечение. Много от организациите водят активни кампании, някои от които стават център на широки обществени дискусии. В следващите няколко параграфа ще ви представя примери за кампании, адресиращи психичното здраве, които имат летящ старт и силен последващ успех:

ПROEKT 84 (PROJECT 84)

Всяка седмица във Великобритания средно 84 мъже посягат на живота си успешно. През късния март на тази година Лондон осъмна с 84 мъжки фигури наредени по ръба на една от високите сгради в близост до Лондонското сити. Инсталацията, идея на неправителствената организация CALM (Campaign against Living Miserably) и Марк Дженкинс, продължи една седмица и предизвика широк обществен дебат – от това до колко е уместна (защото много бяха смутени от реалистичността й) до реалния проблем, за който в крайна сметка цялата страна говореше.

„ВИЖ МЕ“ (SEE ME)

Кампанията стартира през октомври 2002г. и е насочен срещу стигмата и дискриминацията, свързани с психичното здраве на работното място. Финансирана като част от Националната програма на Шотландия за подобряване на психическото здраве и благополучие, кампанията е реализирана от съюз от пет организации за психично здраве. „Виж ме“ изкарва резултатите от много проучвания, свързани с темата, наяве, нормализира важните теми за психичното здраве и достига страхотна успеваемост на много нива – включително промяна на кода на общуване на работното място. Резултатите от кампанията са проследени и на тази основа са направени препоръки за последващи действие, които можете да прочетете тук

„В ТВОЯ ЪГЪЛ“ (IN YOUR CORNER)

Кампанията е на неправителствената организация за психичното здраве Mind и кампанийният им клон – Time for Change. Насочена е към младите хора и младите мъже в частност. Кампанията е с продължителност 5 години, тече в момента, основно се разпространява в спортни барове, фитнес клубове, стадиони. Провокира младите мъже да се замислят върху собственото си отношение към приятели в нужда от емоционална подкрепа и инспирира дух на взаимопомощ. Отново, кампания, която предизвика силен положителен обществен отзвук.

И един пример от света на социалните медии:

#HEREFORYOU

Миналата 2017 година съоснователят и главен изпълнителен директор на Instagram, Кевин Систром, написа в блога си: “Всеки ден в Instagram виждаме хората да споделят личното си пътуване към психичното здраве и да се свързват в общности за подкрепа и взаимопомощ. От специално посветени на тази тема профили до уникални хаштгове, които маркират цели отделни групи, тези общности помагат да направим болести, които често са невидими за приятели и семейства, видими – чрез снимки и видеоклипове.” Този поглед върху броя на хората, които се обръщат към социалните медии в търсене на подкрепа за психичното здраве, вдъхнови Instagram да стартира кампанията си #HereForYou през май 2017. Тя има за цел да насърчи съществуващата общност от хора в Instagram да се подкрепят взаимно и да намерят подходящата помощ, като и сами да разпространяват подкрепата си по-широко.

Валидиране на емоции – какво не работи?

Какво не е валидирането на емоции – и защо само емпатията не е достатъчна в родителството? В новия ни блог пост говорим за границите на валидирането и за нуждата от баланс между разбиране и ясни рамки.

Търсим доброволец „Мениджър комуникации“

Фондация „Кожа – платформа за психично здраве“ търси мотивиран доброволец, който да се грижи за онлайн присъствието на организацията и да подкрепи развитието на каузата ни. Позицията е подходяща за студенти, които имат нужда от стаж, за млади хора, които искат да направят първи стъпки в сферата на комуникациите, както и за всички, които вярват в мисията на фондацията и желаят да допринесат за нейното съществуване.

6. Безработицата и психичното здраве: професионална подкрепа и нов път напред

Безработицата е период, който поставя човека в състояние на емоционална преоценка, несигурност и вътрешни въпроси. В такъв момент професионалната подкрепа може да играе ключова роля – не само като помощ при търсене на работа, но и като вътрешен процес на възстановяване, възвръщане на самоуважението и изграждане на нова посока.

5. Безработицата и психичното здраве: безработицата като възможност за преоткриване

Безработицата често се преживява като криза – като загуба на сигурност, посока и професионална идентичност. Тя носи емоционални предизвикателства, но може също да отвори пространство за ново осъзнаване и вътрешен растеж. Периодът без работа не е само време на липси, а и момент, в който човек може да се върне към себе си и да преосмисли какво има значение за него.

4. Безработица и психично здраве: как да се справим психически по време на безработица

Безработицата, особено когато продължава дълго, е не просто житейско обстоятелство, а сериозно изпитание за психичното здраве. Тя поставя човека в състояние на несигурност, нарушава чувството за контрол и често води до емоционално изтощение. Дните се разтягат, а „свободното време“, което в други обстоятелства би било привлекателно, се превръща в бреме.

3. Безработицата и психичното здраве: как социалната подкрепа и осъзнатостта ни предпазват

Безработицата е ситуация, която изпитва не само финансовите, но и емоционалните и социалните ресурси на човека. Когато работата изчезне, човек губи не просто източник на доход, а и усещане за принадлежност, за роля, за място в обществото.