(Превод от Psychology Today)
Страхът може да предизвиква некомфортни усещания и често, ако не бъде използван правилно – може да бъде осакатяващ. Елиминирането му обаче би било еквивалентно на това да махнете домашната алармена система в квартал с висока престъпност, само защото понякога издава дразнещи звуци.
Да бъдеш безстрашен не означава да премахнеш страха. Да бъдеш безстрашен означава да знаеш как да използваш страха. За да направите това, трябва да знаете с какво си имате работа.
1. Страхът е здравословен.
Страхът се случва като реална реакция в мозъка ви и за това има много добра причина: учените, изучаващи мозъчните функции, са идентифицирали отделни невронни пътеки, които се движат от дълбините на лимбичната система чак до префронталната кора и обратно. Когато тези пътеки се стимулират електрически или химически, те създават усещане за страх, дори при липса на реална заплаха. Усещането за страх не е нито необичайно, нито признак на слабост: способността да се страхувате е част от нормалната мозъчна функция. Всъщност, пълната липса на страх може да е признак за сериозни мозъчни увреждания.
2. Страхът има много нюанси.
Страхът е генерално неприятно преживяване, което може да варира от лек дискомфорт до пълно вцепенение – от предвиждането на резултатите от медицинския преглед до преживяване на терористична атака. Ужасяващите събития могат да оставят трайна следа върху мозъчните ви вериги, което може да наложи професионална помощ. Хроничният стрес, ниският по интензитет, но постоянен страх, изразен като перманентно безпокойство, постоянната тревога и ежедневна несигурност, могат тихо, но трайно да навредят на физическото и психическото ви здраве във времето.
3. Страхът не е толкова автоматичен, колкото си мислите.
Страхът е от части инстинктивен, от части заучен, и от части възпитан. Някои страхове са инстинктивни: болката, например, причинява страх инстинктивно поради нейните последици за оцеляването. Други страхове се научават: научаваме се да се страхуваме от определени хора, места или ситуации, поради негативни асоциации и минали преживявания. Неприятен инцидент във вода, например, може да причини страх всеки път, когато се приближите до воден басейн. Други страхове се възпитават: културните норми често диктуват дали от нещо трябва да се страхуваме или не. Помислете, например, как някои социални групи предизвикват страх и биват преследвани, поради създаденото от обществото впечатление, че те са опасни.
4. Не е нужно да сте в опасност, за да се страхувате.
Страхът е също така отчасти въображаем и може да възникне дори в отсъствието на нещо страшно. Всъщност, тъй като мозъкът ни е толкова ефективен, започваме да се страхуваме от множество стимули, които не са страшни (условен страх) или дори не са налице (предсказателно безпокойство). Страхуваме се от това, което можем да си представим. Някои невролози твърдят, че хората са най-страхливите същества на планетата поради способността ни да учим, мислим и да създаваме страхове в собствените си умове. Но този нискоинтензитетен, безпричинен страх може да се превърне в хронична тревога за нищо конкретно и да стане изтощаващ.
5. Колкото повече се страхувате, толкова по-страшни нещата ще изглеждат.
Вашата реакция на страх се усилва, ако вече сте в състояние на страх. Когато сте се приготвили да реагирате със страх, дори безобидните събития изглеждат страшни. Ако гледате документален филм за отровни паяци, погъделичкване по шията (причинено , например, от етикета на блузата) ще ви изплаши и ще ви накара да скочите от мястото си в ужас. Ако се страхувате от летене, дори и най-малката турбуленция ще изтласка кръвното ви налягане през покрива на самолета. И колкото повече се безпокоите за сигурността на работното място, толкова повече ще се изпотявате, когато шефът ви се обажда за ежедневното заседание.
6. Страхът диктува действията, които предприемате.
Действията, мотивирани от страха, попадат в четири графи - замръзване, борба, бягство или вцепенение. Замръзването означава да спрете това, което правите и да се съсредоточите върху предизвикващия страх стимул, за да решите какво да направите по-нататък (например, когато разберете, че компанията, в която работите, ще съкращава хора). След това избирате да се биете или да бягате. Вие решавате дали да се справите директно със заплахата (като кажете на шефа си защо не трябва да ви съкращава) или да избягате от проблема (като започнете да търсите друга работа). Когато страхът е огромен обаче, изпитвате вцепенение: нито се биете, нито бягате; всъщност не правите нищо - обсебвате се от мисълта за съкращенията, хленчите, оплаквате се, но не предприемате никакви действия. Постоянното безпокойство може да доведе до безнадеждност и депресия.
7. Колкото по-реална е заплахата, толкова по-героични са действията ви.
Ние реагираме различно на реални и въображаеми заплахи. Имагинерните заплахи предизвикват парализа. Страхът от всички лоши неща, които може или не може да се случат в бъдеще, ви притеснява много, но не предприемате нищо. Вие оставате в състояние на страх, претоварени, но не знаете какво да правите. Реалните заплахи, от друга страна, предизвикват експлозивни реакции. Когато заплахата е непосредствена и може да бъде идентифицирана, вие незабавно се задействате, без да треперите и да разсъждавате. Ето защо хората са много по-склонни да променят хранителните си навици след сериозна здравословна заплаха (например сърдечен удар), отколкото след четене на статистически данни за вредния ефект на диета, базирана на пържени храни. Ако искате да мобилизирате войнствената си същност, трябва да се излагате по-често на опасност.
Страхът може да бъде толкова съюзник, колкото и враг. А страхът от страх може да ви държи в заключена клетка. За да излезете от контрола на страха, трябва да се научите да работите с него и да не позволявате той да диктува поведението и действията ви. Ако не можете да се справите сами, потърсете помощ от квалифициран психолог, психиатър или терапевт.
От какво се страхуват събеседниците в "Кожа" може да прочетете тук.